Калин Янакиев: Вината на обществото ни е, че разруши двуполюсния модел (видео)

Това е текстът на лекцията на проф. Калин Янакиев пред студентите, която той изнесе в сряда, 24 октомври, в окупираната 272-а аудитория. 

Стенограмата е със съкращения. Пълната лекция можете да изслушате във видеото по-долу.

Как и защо започнаха нашите политически беди, които доведоха вас – най-младото поколение за пореден път да извърши окупация на най-голямата аудитория на Университета?

Какво се случи, че толкова години този протест не може да спре, а периодично се възпламенява?

Този въпрос непрекъснато се задава вече четвърт век.

Вините за бедата се търсят най-вече в онези, които са били актьорите на първия план на сцената – т. нар. политици.

Изглежда има обаче някаква вина и в обществото, в генерациите, които се извървяха в този четвърт век. 

Къде е тази вина? Къде е завръзката? Ето моите отговори.

След падането на тоталитарната фаза на комунизма през 1989 г. в България хората добиха правото и възможността да избират свободно. Придобиха възможността да дават своя избор “За” една или друга визия за обществото.

Но научиха ли се те да избират “За”?

Струва ми се, че голямата беда, вина и незрялост на нашето общество се състои в това, че то избираше не за да избере някого, а да се отърве от някой друг. Избираше само “Против”.

Първият път, в който българите имаха възможност свободно и демократично да изберат, те избраха отново да ги управлява наследницата на Българската комунистическа партия, наскоро преименувала се в БСП. Много се е изписало за тогавашните евентуални фалшификации на изборите. Самият аз в онези години горещо съм бил острастен, обсъждал съм тази възможност. По-късно си дадох сметка, че изглежда все пак българските комунисти тогава си спечелиха изборите.

Защо?

Защото както и сега, така и тогава, на една сравнително будна част от населението в столицата и големите градове противостоеше една много голяма друга част, която наскоро си позволих да нарека “българското политическо количество” и бях обвикан и обруган за това. 

Тези хора избраха БСП не даже защото я харесват. БКП на Тодор Живков беше писнала наистина на всички генерации хора. Те я избраха, защото не пожелаха да изберат. Защото поискаха да отхвърлят “онези с брадите”, както се наричаха тогава демократите. Непривичните, новите, обещаващите някакви промени уплашиха по-голямата част от българското население. За да не дойдат на власт “тези с брадите” беше избрана на власт Българската социалистическа партия.

Как се развиха нещата нататък?

Онези, които бяха избрани, за да не дойдат на власт “онези с брадите”, се провалиха с гръм и трясък. Лукановият глад, Лукановата зима се нарича онзи период, в който дойде следващият предизборен цикъл, в който българите пак трябваше свободно да изразят правото си. И те избраха – тогавашния Съюз на демократичните сили. Съюзът на демократичните сили се радваше невероятно, че бил избран. Истината, която бавно и постепенно трябваше да бъде осъзната и която аз също осъзнах със закъснение е, че българите пак не избраха демократите, а само се отърсиха от лукановите. Отърсиха лукановите от това рамо, на което онези им бяха натежали и ги бяха докарали до глад и доколкото се отърсваха с това рамо, с другото качиха другите. Но българите отново не избраха някого. Само се отърсиха от онези, които избраха, за да е отърсят от предишните.

Чрез апаратни хватки беше свалено правителството на демократите. СДС изпадна в дълговременна криза и при следващият избор хората се отръскаха от тези незаслужили демократи и избраха пак комунистите. Не защото ги избраха, а защото се отръскаха от предишните.

Най-накрая дойде 1997 г. – най-големият триумф след 43 дни бяха тогава (и ни се струваха рекорд) улични шествия, битки, бой с палки от полицаите. Хората отново избраха реформирания, превърналия се в мощна партия СДС. 

Пак не го избраха. Чисто и просто се отръскаха от катастрофата Виденов.

От дистанцията на времето си давам сметка, че българите много бавно, много мъчително се учеха въобще да избират. Към 1997 г. те се бяха научили само да се отърскват, но не и да избират.

И все пак, докато се отъркваха, те започваха да осъзнават, че в България функционира един – ще кажа направо – абсолютно здравословен двуполюсен модел. Той беше абсолютно незрял. Хората не можеха да се ориентират в него. Практикуваха го в режима на отърсване, но все пак той растеше. Но същевременно растеше и тая особена неудовлетвореност от политиците – докога ще се отърсваме от едните и ще качваме другите, за да се отърсим после и от тях?

И ето: 2001 г. пристигна Симеон Сакскобургготски с гръм. И за пръв път изкуши незрялото българско общество с едно много страшно предложение. А то беше: Отръскайте се и от едните, и от другите. Ако искате, можете да харижете своя суверенитет. Ще го поема аз – Цезарят! Онзи, на когото републиката ще очужди своят суверенитет.

…  (обяснение за разликата между монрахизма и цезаризма) …

Такова изкушение донесе Симеон Сакскобургготски: Аз ще ви освободя от суверенитета. Вие вече няма да имате тегобата да се отръсквате от едните и от другите.

Изберете, прочее, повече да не избирате!

Разбира се, че това беше изкушение и фалшива позивна. Колко много повтаряхме тогава на онези, който щяха да гласуват “за Царя”: Изборите не са за цар! Не можете да изберете цар и да искате! Най-много да изберете 240 субститута. А Царят просто не участва в изборите. Републиканската конституция не е отменена. Не можете да изберете да не избирате!

Здравият инстинкт на народа обаче заработи: Ние да му харижем суверенитета си, а той ще успее някак си да го ошета и да ни освободи от него.

Разбира се, че това не се случи. Но се случи нещо много по-тежко: едва прохождащият двуполюсен модел, с който хората не бяха свикнали, изведнъж се срути и падна.

На мястото на недолюбваните леви и десни, по средата между едва втвърдилите се десен и ляв полюс, се ширна едно блато. Царската депутация не беше нито лява, нито дясна. Те не бяха нито тия, нито ония. Бяха парламентарната патерица на отсъстващия монарх.

А политическото блато, както всяко блато има ужасяващото свойство да подрива твърдите брегове и да увеличава площта на блатото.

Точно така се случи. Първата жертва на разширяващото се блато беше състоящия се от индивидуалисти и граждани десен полюс, от който започнаха да се отделят деривация подир деривация.

И като се увеличи блатото, и като изчезнаха твърдият ляв и десен полюс, България изпадна в политическата беда, наследници на която сме сега ние. И на която наследници сте сега вие.

Тъкмо невероятно увеличилото се като площ политическо блато превърна политиката от територия на състезанието на визии на територия на майсторството по сговаряне, по комбиниране, по безпринципно лобиране. Превърна политиката в чужда на обществото територия, която се захранва чисто механично от изборите през 4 години и какъв ще бъде резултатът от тях, какъв ще бъде сговорът, който ще последва след тях е непредсказуемо.

Гласуват традиционните избиратели на левицата. Избират БСП. Но тя вече не управлява сама. Тя управлява в коалиция. Първият път управляваше с царистите и с ДПС. И казваше: “Е, не чакайте от нас да изпълним левите си социални обещания! Ние все пак сме в коалиция!” Същото казваха и царистите.

Базисната вина на обществото е, че позволи разрушаването на двуполюсния модел. Позволи го поради апатията си, поради нетърпеливостта си, поради неспособността си да избира “За”, поради неспособността си изобщо да си носи суверенитета.

…

Огромната ми надежда е, че старите генерации – апатичните, несвикналите да носят суверенитета, постепенно слизат от сцената, след като предадоха и жестоко огорчиха малцината добри политици, които ги водиха през синайската пустиня през тия 24 г., за да ги заведат до обетованата земя. А те непрекъснато искаха да се върнат при египетските котли, където има месо, макар да има робство.

Сега се породи друга генерация. Аз имах веднъж дързоста да я нарека “Новата българска буржоазия” и пак заслужих ругатни, защото терминът буржоазия е страшно стигматизиран в България още от времето на комунизма.

“Буржоа” произлиза все пак от “гражданин”, жителят на Burg – град. Това е манталитетна категория. Това е категорията за човек, който през Средновековието се преселил в града, защото “градският въздух прави човекът свободен”. Защото там зависиш от собствената си инициатива, защото там можеш да развиеш семейно предприятие и да го предаваш от баща на син, защото там можеш да бъдеш артистичен, защото там можеш да бъдеш свободен. И ако щете – защото там можеш да бъдеш анонимен. 

Породиха се все пак, така да се каже, български граждани. Тези български граждани – и това е най-голямата ми радост в тези летни протести – аз видях да излизат по улиците. Те бяха друг тип – спектакуларен, карнавален, радостно-енергичен иедновременно нервен. Могат да окарикатуряват всичко и по този начин да нанасят удар. Хора, които много добре знаят какво искат, макар непрекъснато да издевателстваха над тези протестиращи, казвайки им: “Вие знаете против какво сте, но не знаете “за” какво сте!”

Брей!? Как пък да не знаем? Точно знаем за какво сме! За ясна политическа визия. За политика за обществото, а не политика за политиците, не политика за коалициите.

Понеже вие сте представителите на тази последна генерация, която тегли последиците на големите грешки на българското общество, а същевременно е и родилата се нова българска буржоазия, аз неизменно ви подкрепям. 

 

Статията "Калин Янакиев: Вината на обществото ни е, че разруши двуполюсния модел (видео)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: