Те няма да си отидат, но вие не ги оставяйте на мира, показвайте им, че са нетърпими

Изключително много се вълнувам, може би никога не съм се вълнувал толкова или само за първата или втората ми лекция. Ще започна с не толкова обнадеждаващи думи. Това правителство с окупация на 272 аудитория няма да се саморазпусне. Окупацията все пак е въпиющо необходима, но ако продължи повече от три-четири дни, вие ще се изморите, ще се отчаете, а те вече са свикнали да са дебелокожи, дебелооки и разни други неща с дебело в началото. Това няма да ги впечатли. По тази причина бих си позволил да дам идеята: променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест. Те са като флуид - в каквато съдина ги налеете, такава форма заемат. Не смятайте, че от вашето протестно действие ще последват конкретни последици, но ще има много други важни последици и ви благодаря, че сте се събрали тук, за да ги осъществите. Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи, няма да се променят или да станат по-добри. И тогава за какво всъщност си струва да се води някаква борба? Веднага ви казвам: Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически експеримент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис и вие вероятно го знаете. Благодаря ви, че не сте направили малкия компромис. На колегите от Юридическия факултет, които искат да си имат лекции и да си учат, а вие им пречите, искам да кажа само едно нещо - да не се притесняват, те ще си научат, но не знам къде ще си приложат знанията, при положение че в България нещата се решават по подобни начини. Благодаря ви, не искам да издигам политически лозунги или да се стремя към вашия аплауз, радвам се за него. Искам за няколко минути да ви разкажа една случка, която вече не е нова, но е много симптоматична. Тази случка изглежда изключително специализирана. Става въпрос за един законопроект, внесен в Народното събрание, всеки от вас може да го види на parliament.bg в законодателство - законопроекти. За да не се лутате дълго време, напишете в търсачката Делян Пеевски и законопроектът ще излезе веднага. Законопроектът се казва закон за икономическите и финансови взаимотношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. Проектът за закон има интересно заглавие. Той беше дискутиран вече поне в електронното издание на в. "Капитал", може би и в хартиения му брой. Законопроектът предвижда рестрикции, ограничения за дружества, регистрирани в т.нар. офшорни зони. Офшорните зони за студентите, които не са от Юридическия факултет, не че там ги учите, това е друг въпрос. Офшорните зони са територия от някакъв държавен суверенитет, която се характеризира с две неща. Първото е облекчен данъчен режим, второто е неяснота относно действителните собственици на едно дружество. Действителният собственик на едно дружество може да бъде скрит по твърде много начини. Една от възможните фигури е чрез т.нар доверително управление, или на правен език казано - косвено представителство. Аз имам някакво дружество, само че не искам да се знае, че аз го имам и затова сключвам договор за поръчка с някого от вас да бъде номинален собственик на дяловете или акциите, а аз ви давам указания как да процедирате с тези акции или дялове. Другият характерен момент, е че тези дружества плащат малко данъци. Какъв е смисълът от офшорните зони? То е предимно за самите офшорни зони, тъй като чрез тези облекчения и възможни скривания на истинските собственици вие получавате голям приток на капитал на ваша територия и плащате макар и малки, но все пак много данъци. Другият възможен начин да се скриват истинските собственици съществува в България, съвсем официално регламентиран в Търговския закон. Това е акционерното дружество с акции на приносител, които са отпечатани на хартия, и за техен собственик се смята този, който физически ги държи. Днес може да е един, в друг ден - друг. И в България има пълната перфектна възможност да се организира нещо така, че да не е ясно кой е собственикът. Неяснотата на това кой е собственикът на капитала води понякога до доста неприятни неща. Напоследък много усилено се говори, че трябва да е ясна собствеността на медиите. Колеги, тя няма как да е съвсем ясна, защото тя много лесно може да бъде скрита. Дори да е уж ясна - вие ще знаете някакво лице, но няма да знаете връзките, отношенията, зависимостите, в които това лице е попаднало. Затова струва ми се, че не е толкова важно истинският собственик, а да знаете ръководните му принципи. Както се казва в Библията - недейте да гледате дървото какво точно е, по плодовете му ще го познаете. Само че за целта трябва да бъдете внимателни. Та какво предвижда този закон. Ако прочете текста му, ще видите че предвижда рестрикции, ограничения за такива офшорни дружества, които участват в твърде важни обществени сфери. Областите, за които този предвижда ограничения, са 20 на брой. Само примерно ги изброявам: кредитна институция, застраховател, пенсионен фонд, здравно-осигурителен фонд, дружество, регистрирано на Българската фондова борса, дружество, което иска да получи концесия за добив на полезни изкопаеми, мобилен оператор, водно стопанство, сметосъбиране и сметоизвозване и издател на периодични печатни произведения. Както виждате, почти всичко интересно в тази икономика е забранено за достъп на такива условно наречени офшорни компании. Дотук законът изглежда добър и като че ли онези, които назначиха лице със специфични нравствени, криминални и други характеристики за шеф на ДАНС, за да може то да се справи с престъпниците отвътре, така да се каже, защото ги познава изтънко, тази мисъл тука да е сработила. Ами човекът знае как се правят нещата, защо да не напише един закон. Както Данчо Ментата, извинете, Данчо Цонев, съвносителят с Делян Пеевски, каза: "Ами той е написал 20 члена от закона". Закопроектът има пет члена. В следващия член четвърти, след като виждаме колко светли са намеренията на съвносителите, като единият явно не знае точно за какво става дума в закона, виждаме изключения. Всяко едно от тях е въпрос на, да не казвам голяма дума, но едни две хиляди лева хонорар за едно адвокатско дружество, което да подготви необходимите документи и да преодолее ограниченията без никакъв проблем. Колегите юристи могат да ги разгледат и да ви обяснят точно как стават тези неща. Така излиза, че законът с едната ръка вдига огромна брадва, а с другата отваря широка порта, за да заобиколите дръвника. Добре, за какво всъщност е цялото упражнение? Струва ми се, че цялото упражнение може да има най-различни цели. С риск да демонизирам Делян Пеевски, както светецът от Драгалевци Иван Костов каза наскоро в едно свое интервю, след като се беше прегърнал с вътрешния министър Цветлин Йовчев в Нов български университет, с риск да демонизирам Делян Пеевски, ще предложа няколко възможни сценария, които са близки един до друг. Законът се приема сега наскоро, а влиза в сила от първи януари 2014 година. След като това се случи, Делян Пеевски или неговите дружества, или свързани с него лица, или негови довереници по договори за поръчка, вече отдавна готови с необходимите документи, ще ги внесат и ще получат съответните регистрации и разрешения. След което ще могат да кандидатстват за - да ги изброя ли пак? След което надигналото се обществено възмущение ще принуди управляващите не за първи път да отменят закона. Първи възможен сценарий. Всяка отмяна на такъв закон действа занапред, т.е. това, което е станало при неговото действие, ще остане законосъобразно и действително. Резултатът какъв ще е - тези, които са успели да минат през широко отворената врата, са минали, а другите, които тепърва са се усетили, ще останат пред захлопнатите й двери. Отвратителен резултат: правим нещо за нашите си, след което не позволяваме на останалите да продължат делото. Кофти. Втори вариант - далеч по перфиден: законодателят не успява да реагира, но веднага след приемането на закона будна гражданска съвест в лицето на народен представител или народни представители атакува закона пред Конституционния съд и този път той решава да въдвори ред в държавата и удря по масата и обявява закона за противоконституционен. Резултатът е това, че законът не се прилага. Отново за в бъдеще. Трети възможен сценарий: идва нов парламент, новият парламент с божествен гняв решава не просто да отмени закона, а да ревизира неговите резултати. Като казах божествен гняв, се сетих за една прекрасна мисъл на колегата Теодор Пиперков, преподавател по римско право, който веднъж ми каза: "Таков, нали знаеш каква е разликата между справедливия гняв и безсилната ярост? Справедливият гняв е въоръжен". Та идвайки с уж справедлив гняв, новият парламент вероятно ще се сблъска с безсилна ярост като явление в своите проявления, защото ако се опита да ревизира вече сключени договори по отменения противоконституционен или подлежащ на отмяна от самия него закон, ще се сблъска челно с конституцията, в която е разписано, че частната собственост е неприкосновена. И като е неприкосновена, Конституционният съд този път с пълно право и при 100% моя подкрепа би отменил такъв опит на бъдещ законодател. По този начин се действа. Лошото е, колеги, че в момента в България действат 344 закона и по моя груба сметка между 2 и 3 хиляди подзаконови нормативни акта, постановления, правилници, наредби и инструкции - и не броя актовете на местната власт. Как да се оправим в тази гора, как да следим всестранно какво излиза, какво ще стане, откъде ще ни изпързалят за пореден път? Изключително трудно е. Но това вече е и вашата задача. И задача на журналистите, които освен да пишат, трябва и да разбират нещо от право. А не само да казват - абе има тук далавера, и с това общо съждение да укоряват управляващите, че правят нещо. Те трябва да са напълно ясно как е възможно да се случи нещо, което те възнамеряват да сторят. Забележете, в закона има няколко дребни подробности. Законът има мотиви, както се изисква според закона за нормативните актове, и в тях надълго и нашироко се обяснява въз основа на какви решения на Съвета на Европа е приет този закон. Обяснява се смисълът на забраните. Дума не е обелена за изключенията - онази широко отворена порта. И една друга дребна подробност: ако видите точка 20 от забранителния режим, това е, че тези офшорни компании не могат да участват като издатели на периодични печатни издания. Това явно е самоубийствен акт, може би акт на саможертва на Пеевски, може да е тийнейджърски бунт срещу майка му. Всичко това е напълно възможно, само че в член пети, където са уредени последиците от това какво ще се случи, ако забраните бъдат погазени, но за т. 20 няма никаква санкция. Кеф. За да разберете замисъла на законотворците, трябва да загубите няколко часа, които можете да прекарате много по-приятно. Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка. И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете - ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани. Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни. Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена. Вие сега си губите времето в 272 аудитория и няма да постигнете желания резултат. Пламен Орешарски няма да остане само доцент, а ще продължи да бъде министър-председател. Злото няма да изчезне, въпреки това си мисля, че си струва тази борба. Защото както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се подаваме. Искам да свърша с две неща: едното е изказването на един протестански свещеник в нацистка Германия: Той казва: "когато дойдоха да вземат евреите, аз мълчах, защото не бях евреин. После те дойдоха да вземат комунистите, аз пак мълчах, защото не бях комунист. А когато дойдоха да вземат мен, нямаше никой останал, който да говори". Благодаря ви, че сте останали и наистина евалла. И да свърша с избрани откъси от заключителния монолог на Фауст на Гьоте, не са много, спокойно. Край планината блато се разстлало, отравя въздуха, руши делото ми да отведа водата застояла, ще е последна висша цел в живота ми ... На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!   ___________________________________ * Речта препечатваме от Dnevnik.bg. Заглавието е на Mediapool

Прочети цялата новина

Свързани новини: