Барселона, септември 1956 г.   Карлос Инфанте със задоволство забеляза, че тази сутрин небето беше ясно и грееше слънце. Всеки друг ден щеше да му е все тая какво е времето. Достатъчно бе да носи чадър, ако валеше, или да облече старото си палто, ако беше студено. Но оня понеделник беше донякъде или поне можеше да бъде специален. В еднообразния му живот, в еднообразния живот на испанците една проста неочаквана среща можеше да се превърне в необикновено събитие. А той в дванайсет имаше среща, която бе толкова необичайна, че му се струваше почти невъзможна. Мина му през ум, че може би ставаше дума за глупава шега на някой колега журналист, за грешка, за недоразумение. Но не, клеймото ясно показваше, че пликът идваше от Париж. Препрочете писмото, докато закусваше с кафе в мрачната си к...