Петя Ставрева: Наложителна е промяна на статуквото при пазара на земя и родното производство

В дебатите около мораториума за продажба на земя на чужденци доминират емоциите  и популизма, страховете от „външна инвазия” или от евросанкции. Обективният анализ на ситуацията изисква разумни предложения, съобразени с реалността у нас. Решението на парламента за продължаване на мораториума е в противоречие с европейските ни ангажименти. Това заяви председателят на ПП “Обединени земеделци” Петя Ставрева, която днес присъства на провелата се в Хасково, областна конференция на партията. 

Седем години след приемането ни в ЕС проблемите, поради които бе наложен този мораториум, остават нерешени. Няколко български правителства не си свършиха работата по отношение на необходимите промени в нормативната база, касаеща собствеността и ползването на земеделските земи. И докато страстите се разгоряха в орбитата на „за” или „против” мораториума, един важен въпрос остава без отговор: Как да направим така, че българските граждани да обработват земята си и да печелят от нея?”, коментира Ставрева.

Според председателят на “Обединени земеделци” 25 години след началото на промените, в законодателството, свързано с поземлените отношения, има прекалено много лобистки поправки. Те силно облагодетелстват едни и сериозно ощетяват други граждани.

“Свръх окрупняването на земеделските терени в някои области на България тече паралелно с обезлюдяването им. Държавата не може да абдикира от ангажиментите си по отношение на политиката за развитие на регионите. В противен случай опасността на картата на България да се появят много „бели петна“ ще става все по-реална”, категорична е Ставрева.

В условия на тежки демографски тенденции у нас няма отговорна и устойчива регионална политика. През последните години властимащите единствено констатират обезлюдяването на малките населени места. Вместо да стартираме регионални програми, които да създадат нови работни места и поминък, всяка година „закриваме” села.  Официалната статистика е повече от тревожна – в 500 български села живеят под 10 човека, а около 180 селища са напълно безлюдни. Българските села могат да бъдат атрактивни туристически дестинации, но това изисква инвестиции в инфраструктура чрез средства от еврофондовете и националния бюджет.

За да бъде атрактивна българската земя трябва да решим и проблема с трагичното състоянието на хидромелиорациите. Напояването е важна предпоставка за рентабилно производство и качество на продукцията. Пропуснахме да отворим мерките по Програмата за селските райони, които касаят напоителните системи, и то при условие, че имаме спешна нужда от средства в тази област.

На лице според Петя Ставрева е още една трайна тенденция. Страната се е превърнала в пазар на вносна земеделска продукция, идваща от държави с много по-малък капацитет за производство. “Близо 70% от плодовете и зеленчуците на родния пазар не са български. Години наред овощарите и зеленчукопроизводителите бият тревога за срива на производството и за проблемите с реализацията на продукцията. Вместо тържища на производителите, у нас доминира прекупваческата мафия. Контрабандният внос също срива родното производство, а контролът, уви, е по-скоро епизодичен”, споделя председателят и допълва, че е крайно време да се създаде  дългосрочна национална стратегия за подкрепа на производството и реализацията на българската земеделска продукция на родния пазар и зад граница.

Новата стратегия трябва да набележи основните приоритети на аграрната политика на държавата в следващите 20-30 години и да бъде създадена в диалог с институциите, браншовите организации, агробизнеса и аграрната наука.  България се нуждае и от нова ценова политика по цялата верига. Според обединените земеделци тя трябва да е в интерес на производителите и потребителите, а не такава, която да пълни джобовете на прекупвачите.

Сред Ставрева необходимите мерки са изграждане на мрежа от регионални борси и тържища и  насърчаване на кооперирането на дребните производители, които ще могат директно да договарят реализацията на продукцията в търговските вериги. Минимум 50% от продукцията в тях да е българско производство.

Чрез промяна в нормативната уредба търговските вериги могат да бъдат стимулирани да пазаруват от местни производители. В много европейски страни супермаркетите имат ангажимент да зареждат със земеделска продукция, произведена в радиус до 30 км. В Европа и по света дребните и средните стопани са гръбнакът на земеделското производство.

За обединените земеделци е наложителна промяната на статуквото при пазара на земята и родното производство. Но мотивацията за това не трябва да бъде страха от продажба на българските ниви на чужди граждани или заплахата от евросанкции. Най-важният аргумент, според тях е да се създадат условия за устойчиво земеделие, което ще реализира аграрната перспектива за развитие на България.

Гледайте във видео новините на сайта, в понеделник.

Хасково Новини

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: