Мишел Уелбек: Доброто и злото са разпределени в непроменимо съотношение у всеки човек

Четем и дебютния роман на Мишел Уелбек

Той е най-прочутият жив писател във Франция. Роден е на 26 февруари, 1958 г., на френския остров Реюнион, близо до Мадагаскар. На личната си интернет страница е оповестил, че бохемски настроените му родители (майка му е анестезиолог, а баща му – планински водач) „губят интерес към съществуването му много скоро след неговата поява на бял свят”.
Учи за агроном. Преживява мъчителен период на безработица и остра меланхолия, който води до няколко престоя в психиатрични клиники. Един прекрасен ден започва работа като специалист техническа поддръжка във Френското народно събрание…
На трийсет и шест годишна възраст публикува първия си роман - „По-широко поле за борбата”, третиращ смазващо скучния живот на компютърните инженери. Уелбек печели всички авторитетни френски награди за литература, а през 2010 г. става носител на „Гонкур“.
Провокативен, скандален и неочакван както в личния си живот, така и в творбите си, Мишел Уелбек приковава вниманието с парещия си сарказъм, некоректния език и емблематичния песимизъм по отношение устройството и бъдещето на света, който обитаваме. Освен като романист, Уелбек се подвизава и като поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-дискутираните и превеждани съвременни френски творци.
„По-широко поле за борбата“ е дебютният роман на автора, публикуван за първи път през 1994 г. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безстрастието на „модерния“ човек. Творбата вдъхновява кръг от почитатели да основат списание, популяризиращо движението depressionism.

Самият Уелбек, обаче, отказва да се идентифицира с него.„По-широко поле за борбата“ е адаптиран за големия екран през 1999 г. от режисьора Филип Харел – филмът носи заглавие Whatever.
Протагонистът, от чието име тече разказът в романа, е анонимен специалист по информатика и… нещастен социален аутист – животът му е изолиран, лишен от приятелства и от пълноценни отношения с жени. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.
“В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият и сексуалният либерализъм означават разширяване на полето за борбата и обхващане на всички възрасти и всички класи в обществото”, пише Уелбек.
Публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия, които остават незабелязани от критиката. Повечето от темите, засегнати там - самотата, критиката на либерализма, сексуалната разюзданост, ще присъстват и в бъдещите му книги. Първоначално няколко издателства отказват да публикуват „По-широко поле за борбата“. Романът достига до своята аудитория без промоции и реклама, предимно на базата на лични отзиви. Уелбек има два развода зад гърба си и син от първия си брак. От 2000 г. живее в Ирландия, а летата си прекарва в Андалусия. Напоследък пуши само електронни цигари… Следват интервю с Мишел Уелбек и откъс от романа в превод на Красимир Кавалджиев.
- Кои са Вашите литературни предшественици?

- Напоследък се колебая. На този въпрос обикновено отговарям, че са ме удивлявали Бодлер, Ницше и Шопенхауер, Достоевски, а малко по-късно и Балзак. И това е истина, възхищавам се от тези личности. Харесвам и поетите на Романтизма – Юго, Мюсе, Вини, Нервал, Верлен и Маларме, както заради красотата на тяхното творчество, така и заради силния емоционален заряд. Но напоследък се питам дали книгите, които четох като ...

Свързани новини: