Lafka, или как цигарите победиха аспирина

Благодаря на читателите. Те непрекъснато ме подсещат за интересни неща. Ето например, какво ми написа една от тях за затворения офис на Нова българска медийна група (НБМГ) в Брюксел: “Да, ама отваря lafka тук и убива всичките разпространители на вестници, защото ако не се махнат, спира да им доставя пресата.” Става дума за веригата от малки магазинчета и будки за цигари, периодичен печат и други дреболии под името Lafka. Това ще е търговска верига на приватизирания от руската “Внешторгбанк” “Булгартабак холдинг”, които медиите у нас свързват кръга около Корпоративна търговска банка (КТБ) и НБМГ. Lafka не е нова идея. Преди повече от година бившият собственик на “Труд” Любомир Павлов искаше да направи същото, т.е. да напълни страната с фирмени павилиони, където да продава неща от първа необходимост като например лекарства без рецепта и естествено – вестници и списания. През юни 2012 г. той лично ми довери, че е говорил за това с Бойко Борисов, тогава министър-председател и че е получил благословията му по принцип. Павлов се срещна с него, точно преди да пристигне в Брюксел за прословутото публично изслушване в Европейския парламент за свободата на медиите в България на 6 юни 2012 г. То, както и оплакването му до Европейската комисия от незаконна държавна помощ за Корпоративна търговска банка и НБМГ доведе до криминалните обвинения срещу него и съдружника му Огнян Донев в България, които останаха недоказани и паднаха с правителството на Борисов. Според мене, главната слабост на Павлов беше, че се опитваше да се бори с нелоялната конкуренция с подобни на нейните методи. Той не постави въпросите за субсидираните издания на НБМГ и монопола ѝ в разпространението пред Европа, за да се пребори принципно и докрай за правото си, а за да използва “Брюксел” и суеверния български страх от него като средство за натиск и договаряне с властта и прилежащите ѝ бизнеси и медии. Така само нервира и едните, и другите и изгуби доверие сред публиката. Комисията и евродепутатите, като видяха в какво ги замесват, побързаха да се дистанцират. И така, лавките днес ги правят други. Удивително е как правителствата и протестите се сменят, а бизнесът остава и само минава от ръка в ръка, както минават властта и вестниците. *Коментарът е от блога на Веселин Желев

Прочети цялата новина

Свързани новини: