Другата дългова криза в Европа

Проблемът в еврозоната са не само държавните дългове. Има прекалено много фирми зомбита и свръхзадлъжнели домакинства. Преди 15 месеца, през юли миналата година, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обеща да направи "всичко необходимо", за да запази единната валута. Въпреки че програмата за изкупуване на облигации, създадена, за да изпълни това обещание, никога не е била изпробвана, лихвите по държавните дългове паднаха. Бъркотията в еврозоната от остра стана хронична криза. Тази седмица Драги постави началото на това, което би могло да се превърне във втория голям повратен момент в евросагата: проверка на балансите на 128-те най-големи банки в еврозоната, които ЕЦБ ще надзирава от есента на 2014 година. Като част от провеждания от банката "преглед на качеството на активите", нейните служители, заедно с външни експерти, започнаха да надничат в балансите на банките и да налагат общи стандарти за качеството на кредитите. Този процес цели по замисъла си да установи кои банки са жизнени, кои ще имат нужда от повече капитал и кои просто трябва да бъдат закрити. Драги трябва да е твърд. Политиците от еврозоната, дори по всеобщо мнение в благоразумна Германия, не желаят да гледат прекалено внимателно в балансите на банките, да не говорим да ги принудят да ги изчистят. Определено има въпроси, които трябва да бъдат зададени за всички държавни облигации, закупени от банките през последните години. Само че основните проблемни активи, които бяха заметени под европейския килим, са частни: лоши кредити за домакинства и компании. Има няколко гадни буболечки под твоя килим, Ангела Европа винаги е мислела, че има криза със суверенните дългове и това наистина е така. Причините за катастрофата в еврозоната обаче се коренят по-малко в прахосничеството на държавите, отколкото в прекомерното частно кредитиране. Да, Гърция изпадна в затруднено положение, защото нейното правителство похарчи прекалено много пари и събра прекалено малко данъци. В други страни обаче балонът се спука след гуляй на частния сектор; ипотечните дългове в Ирландия и Испания; корпоративните кредити в Португалия и отново в Испания. Във всички тези три държави дълговете на домакинствата и компаниите взети заедно надхвърляха 200% от брутния вътрешен продукт (БВП) още преди кризата - много по-голям дял, отколкото в САЩ (175%) и дори Великобритания (205%). За нещастие еврозоната постигна по-малък напредък в сравнение с други при намаляването на това бреме на частните дългове. Благодарение на отписването на ипотечни кредити и по-бързия икономически растеж в САЩ американските домакинства се отърваха от около две трети от прекомерно големите дългове, натрупани през годините на икономически бум. Повечето страни от еврозоната намалиха в далеч по-малка степен дълговете на частния сектор по три причини. Първо, строгите мерки за икономии, наложени на периферните икономики от еврозоната, задълбочиха рецесията, в която те са изпаднали, което пък затрудни съкращаването на частните дългове. Второ, слабите банки не са склонни да признават лошите кредити, а оттук - и да се застраховат срещу тях. И трето, европейското законодателство за изпадането във фалит е далеч по-малко благосклонно към длъжниците, отколкото американското, и следователно благоприятства в по-малко степен преструктурирането на дълговете. В САЩ много ипотеки не дават право на парично обезщетение, което означава, че длъжникът може просто да върне ключовете и да си тръгне; европейците обикновено остават отговорни за неплатени ипотечни дългове. Процедурите за корпоративен фалит често са бавни и скъпоструващи: в Италия този процес отнема средно седем години. Проблемът с корпоративните дългове е най-тежък в Португалия, Испания и Италия, където според Международния валутен фонд (МВФ) съответно 50%, 40% и 30% от дълговете са на фирми, които не могат да покрият лихвите по кредитите си от печалбите преди облагане. Тези фирми не могат да инвестират или да растат. Това са компании зомбита, приличащи в голяма степен на фирмите, с каквито бе пълно в Япония през 90-те години на миналия век. Бремето на дълговете на домакинствата е особено тежко в Ирландия и, изненадващо, в Норвегия, като надхвърля 100% от БВП и в двете страни. Изплащането на ипотеки изцежда финансите на домакинствата и ограничава потребителските разходи. Докато в САЩ делът на доходите, който средностатистическото домакинство харчи за обслужване на своите дългове, сега е на най-ниското равнище от десетилетия, то в Испания той е по-висок в сравнение с годините на икономическия бум. И, този път, не е ред на Барак Обама За да укрепне възстановяването на еврозоната, това бреме на частните дългове трябва да бъде намалено. Според МВФ частният дълг е по-голяма пречка пред икономическия растеж на Европа, отколкото държавния. Едно необходимо условие, което дори германският канцлер Ангела Меркел започва да приема, е смекчаването на драконовските мерки за икономии. За частния сектор на практика е невъзможно да съкрати дълговете си, когато правителствата се опитват да орежат своите. Друго необходимо нещо е банките да признаят, и да отпишат, необслужваните кредити. Ето тук прегледът на качеството на активите, който ще направи ЕЦБ, ще е от решаващо значение. ЕЦБ трябва да направи така, че нейната оценка да е едновременно цялостна и надеждна: необходимо е Марио Драги да бъде твърд пред какъвто и да било политически натиск за омаловажаване на мащаба на проблема с лошите кредити, за да бъде ограничен до минимум потенциалният недостиг на капитал. Също толкова важно е европейските политици да имат волята да осигурят ресурсите за рекапитализиране на банки при нужда. И накрая, една по-правдива оценка на балансите на банките трябва да бъде съпроводена от желание на самите тях да продадат или преструктурират ипотеките и корпоративните кредити. Меркел е много по-твърда с Гърция, отколкото с германските банки, които отпуснаха прекалено много кредити на гърци. Правителствата могат да създадат "лоши банки" или специализирани компании за управление на активи, за да се разпоредят с необслужваните кредити или да се отърват от тях; те са в състояние да помогнат за развиването на вторични пазари на лоши дългове с помощта на данъчни и регулаторни отстъпки. Правителствата освен това могат да реформират данъчното законодателство и законодателството за уреждане на фалитите, за да улеснят преструктурирането на корпоративните и личните дългове. Повечето страни вече направиха част от тези реформи. Испания и Ирландия имат "лоши банки". Няколко държави оптимизираха правилата за изпадане във фалит. Португалия проправя пътя за прибягването до извънсъдебни споразумения. Остава обаче още много работа. В Италия годишно се продават само 2 милиарда евро необслужвани кредити при налични общо 122 милиарда. Bundesbank е склонна да поучава финансовия свят за всичко, но не и да говори за бъркотията в германските регионални банки. Решаването на всички тези проблеми ще отнеме време. Еврозоната няма да заприлича за една нощ на САЩ, с благоразположена към длъжниците правна система и голям пазар за лошите активи. Измъкването от капана на частните дългове обаче трябва да бъде приоритет за европейските лидери. По-добре капитализираните банки ще имат по-голяма възможност да отпускат кредити; те ще улеснят и създаването на банков съюз. Един континент, пълен с фирми зомбита и разорени домакинства, никога няма да просперира. На Марио Драги се пада задачата да започне с разчистването. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: