Какво променят строгите мерки на Великобритания срещу имиграцията

Зимбабвийката Мери пристига във Великобритания за пръв път през 2003 г. Тя влиза в страната с паспорт от Южна Африка и незабавно моли за убежище. Молбата й е отхвърлена, тъй като вътрешното министерство смята, че тя наистина е южноафриканка.

Както много търсещи убежище обаче Мери не си тръгва. След няколко години - и обжалвания на решението за отхвърляне на молбата й за убежище - тя е почти депортирана, но успява да попречи на това, като се самонаранява с остър предмет, който намира в килията си. Тя няма право да остане във Великобритания, нито да работи и да ползва социални придобивки. Но и няма вероятност да бъде депортирана. “Не знам какво ще се случи сега”, казва тя.

Възможностите й се стесняват допълнително заради новия закон за имиграцията, който мина на второ четене в Камарата на общините на 22 октомври. Законът ще задължи наемодателите и лекарите да проверяват имиграционния статус на своите наематели и пациенти, ще затрудни нелегалните имигранти в откриването на банкови сметки и придобиването на разрешителни за шофиране и ще удари сериозно фиктивните бракове. Обжалването на решенията за имиграция и убежище ще бъде допустимо само на основание защита на човешките права, а не по процедурни причини.

Законопроектът е най-новият от серия правителствени мерки за намаляване на имиграцията. Преди това бяха въведени ограничения във визите за студенти и работници, както и промени, които да попречат на бедните имигранти да водят във Великобритания съпрузите си. Имиграцията е доста непопулярна във Великобритания, особено нелегалната. Опозиционната Лейбъристка партия не просто подкрепи новия законопроект в Камарата на общините, но се зарече да го промени чрез въвеждане на още по-строги мерки. Сред идеите на лейбъристите е например забраната работодателите да съставят работни смени само от чуждестранни граждани.

Никой не знае точно колко души живеят нелегално във Великобритания. Приблизителна оценка на Лондонското училище по икономика (London School of Economics) през 2009 г. посочи бройка от около 618 000, около 70 процента от които живеят в Лондон. Изследването се основаваше на данни от преброяването през 2001 г. и имаше вероятност за отклонение с 200 000 бройки.

Политиците се фиксират върху трафика на хора, който е особено оскърбителен както към закона и реда, така и към хората, които са обект на трафик. Благотворителните работници разказват покъртителни истории за деца, работещи като “градинари” във виетнамски фабрики за канабис и за тийнейджъри без билети за пътуване, изоставени на бензиностанции по магистрала М6.

Но пришълците, които са влезли чрез трафик или по контрабандни канали са рядкост - те вероятно възлизат на по-малко от една десета от общия брой на нелегалните имигранти. Броят им сега е по-малък, отколкото преди десетилетие, когато граничният контрол беше по-малко строг. Голямото мнозинство на нелегалните имигранти пристига във Великобритания законно и след това губи правото си на престой. Тази категория се дели горе-долу на две: хора, които са останали след изтичането на срока на визите им и неуспешни търсачи на убежище като Мери.

Макар че малцина имат законно издадени свидетелства за шофиране и законно открити банкови сметки, нелегалните имигранти от всички групи имат склонност да живеят извън обществото, което затруднява правителството да достигне до тях чрез строго законодателство. Мери живее с приятели в предградие на Източен Лондон и отчасти се издържа с помощта на свое бившо британско гадже. Други неуспели търсачи на убежище ...

Свързани новини: