"Клас, стани!" на арабски

В 66-о СОУ не научават за бежанците от телевизията. Виждат ги всеки ден в училище. Както повечето школа в столичния квартал "Овча купел", и то е образователната Мека за сирийчетата, живеещи в близкия бежански център. В по-горните класове учат деца от Ирак, Афганистан, от Армения. Тази година обаче за първи път училището си има цял клас бежанци първолаци. Общо 16 - 13 от тях са пресни пришълци от Сирия, двама са от Ирак и един от Афганистан.

Омар и Рейхан са едва в първи клас, но вече са "преводачи". Като "ветерани" те посредничат между учителката си Йорданка Петрова, която учи бежанския клас на първите ченгелчета и буквички, и съучениците си, които са у нас по-отскоро. "И двамата са дошли у нас преди останалите от класа, а Омар умее и да чете на фарси", разказва Петрова. На гърба на учебника има речник - българско-сирийско-английски. Когато госпожата произнесе непозната дума примерно с буквичката "а" и няма картинка, чрез която да я обясни, Омар намира думичката в речника и я обяснява на останалите първолаци. Най-често това се случва с абстрактните понятия, които не се побират в "разказ по картинка".

Петрова преподава на децата не само в 66-о училище. Тя обучава на български език и малчуганите бежанци в самия център в "Овча купел". Те трябва да изкарат езиков курс и да решат определени тестове в образователния инспекторат, преди да бъдат записани за ученици. За онези, които си пазят документите за завършен клас в Сирия, е лесно - записват ги направо в следващия. При останалите хлапета инспекторите определят в кой клас да бъдат според нивото, което са показали. "Децата, които вече са ограмотени на арабски, по-добре се справят и с четенето на български", разказва Петрова. Не бъркат едното с другото, тъй като писмените системи на двата езика са доста различни. Тя обаче се сблъскала и със случай, при който 14-годишно момче за първи път се срещнало с четенето в бежанския център. В Сирия баща му никога не го бил записвал на училище.

Първолаците на Петрова са много старателни, макар че някои говорят прекрасно български, но писането им се "опъва". Мнозина обаче се справят с елементите на буквичките по-добре и от българските ученици. "Сред тези деца, а и сред родителите им, е живо онова преклонение пред учителя, което у нас го имаше предимно в миналото", разказва учителката. Бежанчетата са изключително възпитани,

за всяко нещо казват новоусвоената думичка "Благодаря"

"Поздравяват ни на български", разказва и директорката Нели Тодорова, която се постарала да осигури на малчуганите чрез фондация "Каритас" и ранички, и шапки. Малчуганите получават и закуска - понякога и по две на ден, когато в другите класове остане неизяден порцион. "На децата им личи, че са наистина гладни - нищо не изхвърлят, за разлика от българчетата. Ако не им се яде сега, прибират закуската в раничката и след това си я носят в бежанския център", разказват учителите. Въпреки това обаче тези, които са мюсюлмани, стриктно спазват правилото да не ядат месо. В началото смятали, че саламът в сандвичите е от свинско месо, което наричат "хаджия", и го отделяли настрани. Дори и гладът не можел да ги накара да нарушат табуто. В момента обаче всички се съобразяват с религията им и им дават само закуски с пилешко, разказва Петрова. Много си пазят и помагалата, и раничките и въпреки недоимъка всички се стараят да идват в клас чисти и спретнати. Повечето от тях са тук с родителите си, така че не плачат за мама. А, доколкото вече могат да се изразяват на български, са единодушни - в родината е страшно. По-големите в центъра в "Овча купел" дори споделяли, че са "яли бой" по пътя си към България. И въпреки това детството надделява - далеч от куршумите в междучасието се подхващат игри, много подобни на нашенските. Имат например подобие на котка и мишка, има я и вечната гоненица, докато удари звънецът. За сметка на това обаче песните им са много различни от българските, разказва Йорданка Петрова. Учителката им по музика

нарочно ги кара да пеят повече в час

- различните напеви и ритми ги карат да си спомнят за културата, от която идват. "Интересно им е, особено смяната на различните предмети. Повечето идват на училище всеки ден, съвсем малко отсъстват", разказва Петрова.
Класът няма да продължи да бъде "бежански" през следващите години, твърди директорката Нели Тодорова. Най-вероятно много от децата ще продължат към Европа заедно със семействата си, защото за мнозина България е само транзитен пункт. Онези, които останат и у нас, и в училището, ще бъдат преразрпределени в други паралелки, така че да учат заедно с българските си връстници и постепенно да се интегрират сред тях. Засега те дружат предимно помежду си - останалите деца от училището предимно ги гледат отстрани и питат учителите "Това сирийци ли са?". Никой не се опитва да ги малтретира, само ги закачат от време на време, разказва Петрова. Кой знае, може би някои от тях се питат какво ли означава това войната да дойде до прага ти. А това вероятно ще ги направи и по-добри хора.

 

 

 

Стела Стоянова

Прочети цялата новина

Свързани новини: