Кръгове и лица в БСП пречат на Комисията по досиетата

Лица и кръгове в БСП имат интерес да пречат на дейността на Комисията по досиетата. Това заяви нейният председател Евтим Костадинов във вторник след дискусия в парламента, организирана от ГЕРБ и фондация "Конрад Аденауер" на тема "Предизвикателствата пред разкриването на досиетата в България". Повод за дискусията са готвените от БСП промени в закона за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, с които се връща параграф 12 и се възстановява "чадъра" над висши ДС-кадри в цивилното и военното разузнаване. Параграф 12 бе отменен от предишния парламент, въпреки съпротивата на службите. Преди две седмици поправките в закона бяха гласувани от парламентарната вътрешна комисия, но след това бяха отхвърлени от Комисията за контрол върху спецслужбите, където надделяха гласовете на ДПС и ГЕРБ срещу възстановяването на параграф 12. Тогава стана ясно, че Движението за права и свободи възнамерява да не подкрепи партньорите си в управлението от БСП за "скриването" на високопоставените служители на ДС. По същото време в парламента усилено се заговори, че БСП обмислят закриването на Комисията по досиетата. Информацията бе потвърдена лично от лидера на левицата Сергей Станишев, който поясни, че това щяло да се направи заради бюджетни икономии, а не за да се крие миналото. Намеренията му досега не са потвърдени официално нито от премиера Пламен Орешарски, нито от депутатите от управляващите партии. Посочвайки, че определени лица и кръгове имат интерес да пречат на работата на Комисията по досиетата, председателят й Евтим Костадинов не пожела да назове конкретни имена. Той обаче насочи вниманието на репортерите към вносителите на поправката "параграф 12" – депутатите от БСП Младен Червеняков, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков и Стефан Данаилов. Костадинов обясни, че не е търсен от никой от управляващите, за да се обсъди с него евентуалното закриване или преформатиране на комисията, както и не е търсена експертиза от членовете й как би се отразило връщането на параграф 12. "Нищо чудно да се случи това, което се шуми и говори в последните седмици или, да кажем, два месеца по адрес на дейността на комисията, по адрес на параграф 12. Всичко е възможно в България", коментира Костадинов. По време на дискусията той заяви, че от началото на дейността до момента комисията е обявила 28 души от висшите чинове на ДС, които са били скрити от параграф 12. "Закриване на Комисията по досиетата ще повдигне отново въпроса за картончета и агенти", каза още Костадинов. По време на дискусията в зала "Изток" в парламента, където се проведе форумът, не се появи нито един депутат от управляващите партии. Не присъстваха и поканените лидери на четирите парламентарни групи, военният министър Ангел Найденов, който е в чужбина, както и ръководителите на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров и на служба "Военна информация" Веселин Иванов. Преподавателят в Софийския университет проф. Калин Янакиев, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, посочи, че сега действащият закон е добър, но е бил приет твърде късно, а огромна част от архивите са били унищожени в началото на 90-те години. Това е поставило под съмнение всички следващи опити за разкриване на досиетата. Държавна сигурност е съучастник в куция, съмнителен български преход, подчерта Янакиев. Професорът каза още, че в България въпросът пресилено е бил насочван към агентите, доносниците, сътрудниците, но на заден план са останали офицерите от тайните служби, които днес си позволявали да се явяват по телевизията и да оценяват режима, който ги е произвел. Калин янакиев завърши с констатацията, че виновник за всички неудачи около разкриването на досиетата е БСП. Той коментира още, че дори в основата на днешните протести са "дълбоките зависимости" от миналото. Разследващият журналист Христо Христов, основател и автор на сайта Държавна сигурност.com каза, че Законът за досиетата е бил плод на обществен и политически консенсус и е неприемливо сега партиите, които са били в основата на консенсуса и са участвали в изготвянето на закона – БСП и ДПС, да правят крачка назад. Христов допълни още, че през целия преход темата дали досиетата да бъдат отваряни и затваряни е повдигана точно седем пъти, което означава, че средно на три години и половина този въпрос изплува отново. По думите на историка д-р Момчил Методиев отварянето на досиетата е една от първите "граждански каузи" в България. Според него превръщането на досиетата в кауза е довело дотам, че документите да бъдат прехвърлени към независима комисия, вместо да бъдат използвани за политически цели. "Процесът на разкриване е необратим с прехвърлянето на огромен масив от информация към независимата комисия и затова е малко вероятно тя да бъде закрита, но не е изключено умишлено да бъде подкопано доверието в нея с аргумента: Ето, досиетата се отварят. И какво от това? Нищо не се случва", коментира още историкът. Връщането на параграф 12 в закона също може да е опит за подкопаване на доверието в комисията, каза Методиев и добави, че чадърът над агентите на ДС в разузнаването ще оставя съмнението дали определени хора не са скрити от комисията, въпреки че има информация за агентурното им минало. Политологът Цветозар Вълков от инициативен комитет "Чисти ръце" прочете декларация, в която се настоява за референдум по въпроса дали трябва да се забрани достъпът до класифицирана информация на служителите на Държавна сигурност, както и участието им във властта. В дискусията се включи и бившият министър на културата Вежди Рашидов (ГЕРБ), който в характерния си стил обясни, че в момента "най-долните доносници" от ДС управляват офицерите си. Рашидов произнесе и известната си в последните няколко месеца реч как младите напускат България, защото не им се дава шанс. Пламенните му слова пък бяха илюстрирани със здраво стиснат в ръка вестник "Телеграф". "Много калай ядох, много неща ми приписват, но младите си заминават", каза той като неодобрително размахваше вестника, издаван от Ирена Кръстева, майка на "успелия", по думите му, Делян Пеевски. "Младите не могат да се развиват, пречат им от върхушката на БСП", каза още Рашидов. След което обясни, че докато е бил министър, всеки ден между "два и девет часа" е чел досиета и никой доносник не е бил принуждаван да бъде такъв. "Всички са правили това за кариера", заключи Вежди Рашидов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: