Обама разпореди проверка на задграничната дейност на Агенцията за национална сигурност

Белият дом продължава да отказва да коментира въпроса дали американският президент е знаел за програмата за подслушване на чуждестранни политически лидери, включително на германския канцлер Ангела Меркел. Завихрилият се международен скандал обаче накара президентът на САЩ Барак Обама да разпореди проверка на задграничната дейност на Агенцията за национална сигурност (АНС) и очевидно е на път да доведе до известно преразглеждане на съществуващите практики и промени в обхвата на електронния шпионаж. Признаци за такова развитие могат да се разчетат в интервю на държавния глава на САЩ за телевизионните канали Ей Би Си и Фюжън, както и в изявления на високопоставени представители на американската администрация. Обама: Дали службите не правят нещо, само защото могат да го направят? Според Обама наредената от него проверка е необходима, за да се покаже, че техническият потенциал за електронно разузнаване на АНС е под необходимия контрол. "Операциите в сферата на националната сигурност по правило служат на една цел - да се гарантира, че нищо не заплашва американците, а също и че аз вземам правилни решения", каза Обама. "Аз съм краен потребител на разузнавателната информация, чието събиране е резултат от тези операции. Те засягат и широк кръг други въпроси", посочи още държавният глава на САЩ. "Ние определяме техния курс, но както видяхме през последните години, те продължават да увеличават потенциала и да разширяват дейността си, затова сега започваме проверки, за да установим дали те не правят нещо, само защото могат да го направят", посочи Обама в ефира на двата телевизионни канала. "Ние щателно проверяваме как нашите разузнавателни служби работят в чужбина. Има много строги правила какво можем да правим вътре в страната и след разкриването на информация от (бившия сътрудник на ЦРУ Едуард) Сноудън се появиха редица въпроси", допълни Обама. Той отказа да уточни дали е бил информиран за това, че сътрудници на АНС са подслушвали телефон на германския канцлер Ангела Меркел, посочвайки, че тази информация е секретна. Говорителят на Белия дом: Необходима е допълнителна въздържаност Белият дом няма да коментира публикациите, че президентът Барак Обама доскоро не е знаел за започналата преди години програма за шпиониране на световни лидери. Това пък заяви говорителят на американската администрация Джей Карни, цитиран от ДПА. Той поясни, че няма да прави коментар по вътрешни въпроси на разузнаването. Карни обаче подчерта, че Белият дом прави преглед на разузнавателните операции и допълни, че според Обама САЩ трябва "не просто да събират информация, защото могат, а защото трябва". Ройтерс цитира и изявлението на Джей Карни по повод новите възможности за придобиване на разузнавателна информация. "Приемаме, че е необходима допълнителна въздържаност в това как събираме и как използваме разузнавателната информация", каза той. Тези думи на говорителя на Белия дом заедно с изявлението в "Туитър" на президентския съветник по националната сигурност Сюзан Райс, че е необходим "подходящ баланс", свидетелстват, че може да бъдат направени промени в обхвата на електронния шпионаж, извършван от Агенцията за национална сигурност (АНС) и другите разузнавателни служби на САЩ, заключава Ройтерс. Агенцията припомня, че след като Обама и германският канцлер Ангела Меркел са разговаряли по темата по телефона, Белият дом обяви, че в момента САЩ не подслушват нейния телефон и няма да го правят в бъдеще, но без да уточнява дали телефонът й е бил подслушван в миналото. В неделя "Уолстрийт джърнъл" писа, че АНС е прекратил програмата си за Меркел, след като програмата бе разкрита през лятото. Според вестника тази програма е обхващала още 35-има други световни лидери, следенето на някои от които продължава. В последното си изявление Джей Карни декларира, че САЩ не използват технологичния си потенциал в разузнаването, за да придобият икономически преимущества пред други страни. В отговор на въпрос говорителят на Белия дом увери, че Вашингтон използва разузнавателния си капацитет само за целите на сигурността. Сенатска комисия започва ревизия на всички шпионски операции Същевременно ръководителката на влиятелната комисия по разузнаването в Сената в Конгреса на САЩ Даяна Фейнстейн се противопостави енергично на шпионирането на съюзнически ръководители и обяви, че ще започне "мащабна ревизия" на американските шпионски операции, предаде Франс прес. "Става ми ясно, че някои разузнавателни дейности са били извършвани над 10 години без сенатската комисия по разузнаването да бъде информирана по задоволителен начин", заяви Даяна Фейнстейн, която е от Демократическата партия. "Конгресът трябва да разбере точно какво прави нашата разузнавателна общност", допълни тя. "За тази цел  комисията ще започне мащабна ревизия на всички шпионски операции". "Що се отнася до събирането на сведения за лидери на съюзнически страни на САЩ, сред които са Франция, Испания, Мексико и Германия, то заявявам недвусмислено, че съм категорично против", добави тя. Бурята, предизвикана от разкритията, че АНС е подслушвала в Европа, не стихна и в понеделник в Испания, където в. "Мундо" съобщи, че над 60 милиона телефонни разговора са били подслушвани за един месец. Скандалът отекна и в Германия, където разкритията за предполагаемо шпиониране на мобилен телефон на канцлера Ангела  Меркел предизвикаха шок. Медийните коментари По повод разкритието за подслушване на Меркел, френският вестник "Фигаро" посочва, че отношенията между двата съюзника Германия и САЩ не престават да се охлаждат. Меркел освен това е подложена на натиск, отбелязва изданието, посочвайки, че във вътрешен план германският канцлер също търси правилния тон за реакцията си. В контекста на преговорите за коалиция консерваторите и социаледмократите трябва да формулират общ отговор на скандала. "Според ГСДП канцлерката не бива да реагира прекалено късно", посочва "Фигаро". Френското бизнесиздание "Лез еко" разглежда организацията на работа на АНС под заглавие "АНС: шпионажът - начин на употреба". "Това е програма за глобално подслушване като по Оруел, подробностите за която ще излязат на бял свят след няколко месеца. Със сигурност в разузнавателната общност, където няма по-голямо престъпление от незнанието, всички знаят, че всеки подслушва всеки", коментира "Лез еко". Германският "Цайт" разсъждава върху последиците за имиджа на Америка в света и върху подкрепата за президента Обама сред самите американци. "Вътрешнополитически (в САЩ - бел.ред.) много по-важен е въпросът дали президентът Барак Обама е показал слабост, като както се твърди, се е извинил на германската канцлерка заради подслушването на телефона й", коментира изданието. По темата с имиджа на Америка коментира и "Велт" като отбелязва, че една суперсила не може без шпиони, но президентът е загубил контрол върху своите тайни служби. "Това, че в момента САЩ ни показват един смутен образ на несръчност се дължи на два принципни проблема. Единият се състои в това, че в международната общност всички отдавна искат лидерство, но никой не иска да бъде воден. Другият принципен проблем е домашно приготвен: САЩ искат да знаят всичко за всеки", пише "Велт", цитиран от БТА. "Зюддойче цайтунг" е посветил пространен коментар на прилагането на "принципа на незнанието" по върховете на американската политика. "Президентът винаги е осведомен в точно такава степен, в каквато иска да е осведомен. Въпросът е не толкова какво е знаел Обама, а какво е искал да знае. Мислимо (и достоверно) ли е никога да не му е била предоставяна информация за Меркел, чийто произход да не му се е сторил необичаен?", пита вестникът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: