Окупирай!

Вярата е нещо странно, уважаеми. Особено вярата в политиците ни през последните двадесет и кусур години. Ирационална, безумна до степен да отрича мисленето изобщо, като такова. Има защо пролетарската „поезия“ да е уверена, че за е тая, точно вяра „бронебойни патрони няма открити“?

Да и ние знаем защо. Причината за вярата освен в интелектуалния недоимък у някои при останалите са дължи на неразбиране на факта, че не можеш да замениш живота си с вяра.

Или може, ма няма смисъл?

Щото имаме по един живот.

Не, ли?

Останалите ли?

Останалите просто ги е страх. Да, осъзнават напълно, че живеят в кочина и че тва не е живот, но някак си им е родно, мило, познато. В същата тази кочинка и кал са поколения близки, познати, приятели. Що по дяволите да я сменят с нещо, дето не се знае какво е, ако и да е по-добро? Верно тука и помията е скапана, ма е три пъти на ден. А, иначе може и кюфтета в златни чинии да има, ма ще ни карат кой знае какво да правим  за тях и така.

Както казваше стария глист на сина си по този повод:

– Родина, сине!

Що, ви ги говорим всичките тия глупости ли?

Покрай протеста, студентските вълнения и окупацията на вузовете се начетохме и наслушахме на купища уникални кретении. При това не малка част изречени от хора иначе мислещи при това добре и с правилния орган, образовани, интелигентни, реализирани? Единственото смислено обяснение, поради що точно тези хора говорят и правят такива неща е вярата? За нас лично е мистерия, как иначе ей такива хора не правят разлика между граждански протест и тероризъм или между гастроном и университет?

Не го разбираме тва и туй то!

Макар че излизат и некои забавни нещица, покрай протестите на студенцията.

Срещнахме някъде, че видите ли родителите и самите студенти, които били лишение от правото им на образование, демек контрите, щели били да заведат граждански и прочие искове срещу протестиращите студенти. Нещо повече, били идентифицирани всички, имали доказателства, видеозаписи и прочие. Искът щял да е за много пари, вече били проведени разговори с голяма кантора по въпроса, вече се работело……. и прочие.

Начи, тва бихме искали да го разказваме, като виц навън, но за съжаление никой не би ми повярвал. Отделен е въпроса, че тук усещаме тънката стратегическа “мисъл“ на оня точно, дето ръководи нападението на обсадения СУ, заставайки по стар партиен обичай на разстояние от задните редици.

Хем да оцелее със сигурност, хем да може да отрича после.

Както и да е.

Тва е тема за друг специалист, не като нас.

Съвсем по нашата част е обаче един такъв иск. Ако бъдат започнати подобни действия, ние ще поемем тутакси и безвъзмездно защитата на студентите терористи, окупатори и прочие революционери, които иначе се борят за светлото си бъдеще със съвсем законни методи!

Дет се вика, дори мандри не нападат?

Каква ирония, а?

От блога на Николай Хаджигенов

Прочети цялата новина

Свързани новини: