Тристранката не се споразумя за минималната заплата и пенсионирането на военните

Партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не се разбраха по някои основни приоритети в бюджета за следващата година и останаха на различни позиции по възлови предложения на правителството - за размера на минималната заплата, отмяната на реформата в пенсионирането на военните, тавана на пенсиите, съкращенията в администрацията и забавянето на въвеждането на електронното правителство. Във вторник НСТС се събра за последно обсъждане на проектобюджета, който в сряда трябва да бъде одобрен от Министерския съвет. По закон законопроектът трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на октомври, тоест най-късно до четвъртък. Финансовият министър Петър Чобанов отново наблегна на приоритетите в бюджета за догодина - образованието, публичната инвестиционна програма, реформите в администрацията и здравеопазването, както и местната власт. Министърът заяви, че в образователния сектор ще бъдат инвестирани допълнително "до 100 млн. лв.", които ще се разпределят между учебните заведения, поддържащи най-добра комуникация с пазара на труда. Общинските власти ще могат да кандидатстват с проекти за финансиране от публичния инвестиционен фонд за развитие на регионите, който предстои да бъде създаден. По думите на Чобанов, общият бюджет на фонда ще възлиза на 500 млн. лв. Финансовият министър прогнозира икономически ръст от 1.8 процента, толкова ще бъде и бюджетният дефицит. Социалните партньори не са съгласни, че ще се изпълни този ръст и смятат, че той е леко завишен. Приходите ще бъдат 37.9% от брутния вътрешен продукт, т.е. очаква се в хазната да влязат с 500 млн. лв. повече, отколкото през 2013, каза още Чобанов. На този фон на друг форум вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева заяви, че приходните ведомства трябва да заработят по нов начин, за да се изпълни планът за приходите и ако е небоходимо, ще се направят тотални реорганизации в тях. Прогнозираните от финансовото министерство разходи се заковават на 39.7 процента, като ограничението от Европейския съюз е 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Според Чобанов равнището на минималния размер на фискалния резерв ще се запази в настоящия си критично нисък размер от 4.5 млрд. лв. В края на следващата година дългът на страната се очаква да достигне 18 млрд. лв. Това означава увеличение от 3.4 млрд. лв. спрямо сегашния, като от тях 1.7 млрд. лв. ще отидат за рефинансиране на емисията глобални облигации в началото на 2015 година. Бюджетът за 2014 година е изпълним при така представените параметри, но контролните органи следва да засилят работата си по отношение на събираемостта, коментира Васил Тодоров, главен секретар на Българската-търговско промишлена палата (БТПП). Няма рискове за приходната част, заяви и изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгени Иванов. Той каза още, че за първи път вижда изнасяне на лимита в посока текущи разходи на министерствата, а не в инвестиционното планиране, и приветства този нов подход от името на КРИБ. Лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обаче се осъмни в ползата от "орязването" на разходи с цел икономии. "Държавната администрация е раздута, но преди да се мине към численото й намаляване, трябва да се знае каква администрация искаме. Не сме склонни да приемем това, което се предлага", каза той по повод идеите за средно десетпроцентно съкращение на работещите в държавния апарат. Държавата може да размрази социалните плащания Увеличаване на социалните плащания предвижда бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за 2014 г., който, по думите на министъра Хасан Адемов, е "най-големият за последните 23 години и в сравнение с другите министерства". Заделените пари за социална политика за догодина възлизат на 1.61 млрд. лв., които, по думите на Адемов, са достатъчни да покрият всички политики и дейности на министерството и дори дават възможност за размразяване на социалните плащания, които през последните 4 години бяха замразени. Социалното министерство предвижда разходите за пенсии през следващата година да бъдат 8.1 млрд. лв., което е 9.9% от БВП. Хасан Адемов продължи да настоява от името на социалното министерство за вдигане на минималната работна заплата на 340 лв. от следващата година, но отново не среща разбиране от социалните партньори. По изчисления на министерството, след увеличението чистото възнаграждение би станало 266 лв., което е над линията на бедността, а на практика означава по 23.50 лв. повече месечно за осигуряващите се на минимална работна заплата. По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, вдигането на минималната заплата би засегнало около 100 хиляди души, работещи в сектори, където средното възнаграждение се доближава за минималното за страната – текстил, услуги, селско стопанство. Това би намалило мотивацията на хората и би затруднило търсенето на нови работници, заяви Велев и определи увеличението на минималната заплата като "грешка". От БТПП също отново отхвърлиха предложението на социалното министерство като "необосновано". Това няма никаква обвързаност с производителността, посочи главният секретар на палатата Васил Тодоров и изрази загриженост, че това ще доведе до нови загуби в борбата за намаляване на сивия сектор в икономиката. Със същия аргумент срещу увеличението на минималната заплата застанаха и от КРИБ. "Ще има много сериозно бягство на сиво вещество, включително в IT сектора", предупреди Евгени Иванов. Отново без единодушие за пенсиите Синдикатите и работодателите не можаха да постигнат консенсус по отношение на максималния осигурителен доход. Предвижда се той да нарасне до 2400 лева от 1 юли, за да може да повлияе и върху размера на най-високите пенсии. По сегашната формула, с вдигането на осигурителния таван, те ще се увеличат от 770 на 840 лева. Работодателите не подкрепиха увеличението, а синдикатите го определиха като "предпазливо". И синдикалните организации, и бизнесът обаче бяха единодушни по въпроса за пенсионирането на военните. Те не застанаха зад предложението на управляващите да отпадне условието за възрастта и да остане единствено изискването за 27 години осигурителен стаж. Министър Хасан Адемов отново изтъкна, че не вижда алтернатива на увеличаването на пенсионната възраст като отговор на увеличаващата се продължителност на живота, както и на цялостната географска картина. "Друг е въпросът дали това трябва да стане по начина, по който сега съществува в законодателството", посочи той и припомни идеята на министерството пенсионната възраст и стажът да останат през 2014 замразени на сегашните си нива. Трябва да е ясно кой може да се пенсионира по-рано, заяви вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Манолов и подчерта, че синдикатите ще настояват за диференциран подход. Електронното правителство - пак тема на обсъждане и констатации, че не работи. Васил Тодоров от БТПП заяви, че това би електронното правителство би било "изключително полезен инструмент, но не виждаме сериозна дейност в тази насока". От години се пръскат стотици милиони, за да се направи нещо за електронното правителство и него го няма, каза и Константин Тренчев от КТ "Подкрепа”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: