Другата дългова криза в Европа

Проблемът в еврозоната са не само държавните дългове. Има прекалено много фирми зомбита и свръхзадлъжнели домакинства.

Преди 15 месеца, през юли миналата година, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обеща да направи “всичко необходимо”, за да запази единната валута. Въпреки че програмата за изкупуване на облигации, създадена, за да изпълни това обещание, никога не е била изпробвана, лихвите по държавните дългове паднаха. Бъркотията в еврозоната от остра стана хронична криза.

Тази седмица (б. пр.: миналата седмица) Драги постави началото на това, което би могло да се превърне във втория голям повратен момент в евросагата: проверка на балансите на 128-те най-големи банки в еврозоната, които ЕЦБ ще надзирава от есента на 2014 година. Като част от провеждания от банката “преглед на качеството на активите”, нейните служители, заедно с външни експерти, започнаха да надничат в балансите на банките и да налагат общи стандарти за качеството на кредитите. Този процес цели по замисъла си да установи кои банки са жизнени, кои ще имат нужда от повече капитал и кои просто трябва да бъдат закрити.

Драги трябва да е твърд. Политиците от еврозоната, дори по всеобщо мнение в благоразумна Германия, не желаят да гледат прекалено внимателно в балансите на банките, да не говорим да ги принудят да ги изчистят. Определено има въпроси, които трябва да бъдат зададени за всички държавни облигации, закупени от банките през последните години. Само че основните проблемни активи, които бяха заметени под европейския килим, са частни: лоши кредити за домакинства и компании.

Има няколко гадни буболечки под твоя килим, Ангела

Европа винаги е мислела, че има криза със суверенните дългове и това наистина е така. Причините за катастрофата в еврозоната обаче се коренят по-малко в прахосничеството на държавите, отколкото в прекомерното частно кредитиране.

Да, Гърция изпадна в затруднено положение, защото нейното правителство похарчи прекалено много пари и събра прекалено малко данъци. В други страни обаче балонът се спука след гуляй на частния сектор; ипотечните дългове в Ирландия и Испания; корпоративните кредити в Португалия и отново в Испания. Във всички тези три държави дълговете на домакинствата и компаниите взети заедно надхвърляха 200% от брутния вътрешен продукт (БВП) още преди кризата - много по-голям дял, отколкото в САЩ (175%) и дори Великобритания (205%).

За нещастие еврозоната постигна по-малък напредък в сравнение с други при намаляването на това бреме на частните дългове. Благодарение на отписването на ипотечни кредити и по-бързия икономически растеж в САЩ американските домакинства се отърваха от около две трети от прекомерно големите дългове, натрупани през годините на икономически бум. Повечето страни от еврозоната намалиха в далеч по-малка степен дълговете на частния сектор по три причини. Първо, строгите мерки за икономии, наложени на периферните икономики от еврозоната, задълбочиха рецесията, в която те са изпаднали, което пък затрудни съкращаването на частните дългове. Второ, слабите банки не са склонни да признават лошите кредити, а оттук - и да се застраховат срещу тях. И трето, европейското законодателство за изпадането във фалит е далеч по-малко благосклонно към длъжниците, отколкото американското, и следователно благоприятства в по-малко степен преструктурирането на дълговете. В САЩ много ипотеки не дават право на парично обезщетение, което означава, че длъжникът може просто да върне ключовете и да си тръгне; европейците обикновено остават отговорни за неплатени ипотечни дългове. Процедурите за корпоративен фалит често са бавни и скъпоструващи: в Италия този процес отнема средно седем години.

Проблемът с корпоративните дългове е най-тежък в Португалия, Испания и Италия, където според Международния валутен фонд (МВФ) съответно 50%, 40% и 30% от дълговете са на фирми, които не могат да покрият лихвите по кредитите си от печалбите преди облагане. Тези фирми не могат да инвестират или да ...

Свързани новини: