Разрушаването на науката – малоумието удържа пълна победа

Постиженията на Дянков и Игнатов имат продължение – четиво за политици и други неграмотници

Великият Ото фон Бисмарк е обобщил, че „географията предопределя политиката”. Това твърдение представляваше универсална истина до 1990 г., когато харвардският професор Майкъл Портър публикува книгата “Конкурентните предимства на нациите”. “В модерната глобална икономика благосъстоянието е избор на нацията. Конкурентоспособността вече е присъща не само на онези нации, които разполагат с благоприятно наследство. Страните избират просперитет, ако организират политиката, законите и институциите си въз основа на производителността” – пише професор Портър. За първи път е направена констатацията, че традиционните фактори за растеж – природни ресурси, благоприятен климат, дори наличието на финансов капитал, са загубили фундаменталната си важност.

На сцената на националния просперитет основна роля заемат интелектуалните ресурси - научни и технически знания, развивани в местните университети, държавни и частни изследователски институти и лаборатории, научна и бизнес среда и висококласно образование, получавано в местната инфраструктура, умения за ефективен технологичен трансфер, култивирани в местната икономическа среда.

За невероятно кратко време тази концепция се превърна в новата, общоприета идеология на цивилизования свят. Гаранция за успех в Новата епоха не е способността за масово производство на материални блага, а способността за създаване на нови видове знания. А това означава изграждането на икономика, „основана на знанието”. На базата на структуриране на връзката „знание – икономическо развитие” Световната банка разработи обществен модел. Според аналитичната му рамка “икономиката на знанието” се състои от четири опорни стълба: Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание; Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството; Съзидателен и добре обучен човешки капитал; Добре развита информационна инфраструктура.

Според един от най-влиятелните теоретици на научния мениджмънт – Питър Дракър „знанието сега е единственият фактор на производството”.

Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз. Стратегическата рамка на Съюза, известна като Лисабонска стратегия, е реформаторска програма, приета през 2000 г., която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света. Ясно е осъзнато, че това може да се реализира единствено върху постиженията на научноизследователската и развойна дейност. Като член на ЕС от 2007 г., България е поела ангажимент да сподели общите цели. Средносрочният преглед по изпълнението на стратегията, направен през 2005 г., под ръководството на бившия холандски премиер Вим Кок, отчете, че постигнатите резултати са неудовлетворителни. С цел да се даде нов старт на Лисабонската стратегия, Комисията предложи опростен процес на координация в съчетание с консултации по мерки, които да се предвиждат в национални планове за действие. Единствената непроменена цел на Ревизираната стратегия остана насочването на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Ревизията изисква насоките за растеж да бъдат интегрирани с макро- и микроикономическите политики на всяка страна-членка.

Какво направи България в периода след присъединяването си към ЕС, за изграждане на икономика на знанието и за развитие на собствената си конкурентноспособност?
Последователно и целенасочено разрушаване на научноизследователската инфраструктура
Политическите лозунги за приоритетност на образованието и науката, и дотогава демагогски, бяха заменени с програмното изказване - „Най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. С парите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно” (Симеон Дянков).

Под оперативното ръководство на един безроден финансов терминатор – Симеон Дянков, ликвидацията на научния потенциал беше издигната в ранг на национална политика. Беше изнамерен министър на образованието, който с убеденост пледираше за намаление на ресурсите в собствения му сектор – уникално явление – за Гинес! Ресорен заместник по наука така и не беше назначен. ...

Свързани новини: