Честит празник, български учителю!

Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства... Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И... оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави. Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре

Прочети цялата новина

Свързани новини: