От първо лице

Роден съм през февруари 1953 в София. На 5-годишна възраст започнах да свиря на цигулка и от 1961-ва посещавах Детската музикална школа към Музикалната гимназия на "Оборище" 5.
До 1969 г. живеех на улица "Джовани Горини", където също живееха братята Бънди и Вачо от "Бъндараците", и през лятото висях по къси гащи по прозорците на читалище "Алеко Константинов", за да ги гледам и слушам как репетират (предимно Джими Хендрикс).
1965 г. Смених цигулката с виолончело заради ръста ми.
1967 г. Бях приет в Музикалната гимназия със специалност "Контрабас" (пак заради ръста ми).
1968 г. Първа рок-група (не си спомням имахме ли име)
1971 г. Втора група – за 6 месеца "Славините" с Боти Панов, Веселин Кисьов и Едмонд Демирджиян
1972 г. Трета група – второто издание на "София Експрес" с Константин Цеков, Димитър Христов (Митко Пейджа) - китара и Никита Котленко - барабани
1972 г. Завърших Музикалната гимназия и бях приет в Музикалната академия с "Контрабас", след което следват 2 черни години от живота ми в родната казарма (аз съм убеден пацифист), където също през втората година имах група, в която от време на време Кристиян Бояджиев (беше ми съвойник) свиреше на дайре и триангел. Единственият плюс през тези 2 години бяха новосъздадените приятелства с моя по-късен кумец (сега известен архитект) Стефан Минчев, Димитър Станчев (бизнесмен), Вася Николов, Криси и много други интелигентни хора.
1974 г. Музикална академия с "Контрабас" до 1978 г.
1976 г. Женитба с първата ми съпруга Спасина (колежка пианистка от академията)
1976 г. Създаде се ФСБ и за периода 1976-1983 няма да пиша подробности, защото са познати.
1978 г. Ражда се първият ми син Петър
1983 г. Започва германският период в живота ми
1984-1988 г. Музикант и тон-режисьор в 3 студия в Мюнхен
1988-1995 г. Работа в "Свободна Европа" като продуцент-модератор
1991 – Втори брак с германката Илона, през 1994-та се ражда вторият ми син Андреас-Симеон
От 1999 досега съм щатен тон-режисьор в баварската телевизия (Bayerischer Rundfunk/ Fernsehen).

- Във видеоклипа “ФСБ история 1” (http://vbox7.com/play:8ceb3102) казвате: “Музикантът – това не е професия, ами проклятие, защото от това човек не може да се отърве”. За бездуховността на шоу бизнеса ли намеквате?
- Не. Имам предвид душевната обвързаност и зависимост от музиката: един път вкусил от безбрежната палитра звуци, хармония, тембри, музикантът не може изведнъж да смени професията си (да кажем да стане стругар), музиката не го пуска - тя ще остане завинаги в душата му! Освен всичко този, който се е занимавал професионално с музика, трудно би могъл да прави музика като хоби.

- В България и Европа сте известен като великолепен композитор, аранжор и виртуозен музикант. След 1983 година, когато имигрирате в Германия, работите и като тон-инженер в радио "Свободна Европа”. Какво е сегашното ви занимание?
- Информация от източника: отначало бях музикант и тон-режисьор на свободна професия.
След това в "Свободна Европа" бях продуцент и модератор. Сега съм тон-режисьор в баварската телевизия (Tonmeister beim Bayerischen Rundfunk), която е и регионална и участва с около 40% в първата програма ARD. Много интересна работа – смесва „Broadcasting“-a с музиката (често имаме участия на известни музиканти на живо).

- Песента Ви “Пак ще се прегърнем”, изпълнена заедно с ФСБ, спечели конкурса “Мелодия на годината” през 1983 година. Във видео-клипа на песента според БНТ Вие сте автор на музиката, а в албума “След 10 години”, както и на сайта на ФСБ като съавтори са посочени Константин Цеков и Румен Бояджиев. Как стоят нещата?

- Автори на "Пак ще се прегърнем" са: текст Mихаил Белчев, музика Александър Бахаров, аранжимент    ФСБ. Всякакви други варианти на авторство са неверни. Песента има два официални кавъра на група "Хазарт" и на "БТР".

- Йохан Себастиан Бах е подписвал композициите си с изречението “На Бога принадлежи славата”. И вие ли споделяте това верую чрез отдръпването си от светската шумотевица – ще преработите и издадете ли подобно на Бах музиката си в друг съпровод?
- Това, че първата половина на фамилното ми име е като това на великия Кантор на "Св. Томас" в Лайпциг, не ме доближава в никакъв случай до гениалността му (шега).
Добре композираната музика (идеята) е ядрото, което може да бъде опаковано по много различни начини. В случай че аз след време се убедя, че това или онова мое парче има стойност, бих могъл, разбира се, да го преработя или преаранжирам.

- Коя е любимата ви музика сега и какво ви е крепяло през годините?
- Аз съм вече близо до 60-те, но музикалниятми вкус не се е променил много.
Харесвам както преди "Бийтълс", Бах, Вивалди, "Лед Цепелин", "Дийп Пърпъл", "Йес", Питър Гейбриъл, Стинг... групата на сина ми Петър Menta etc. Ако съм забравил някого, моля да ми прости!
Иначе през годините са ме поддържали оптимизмът и инатът ми. В комбинация тези две качества или недостатъци образуват една доста стабилна защитна стена.

- Казват, че в Мюнхен живеят доста българи. Затова ли Мюнхен стана ваш втори роден град?
- Може да не звучи родолюбещо, но наличието на българи в Мюнхен изобщо не беше важно за мен, когато избирах страната или града, в които да избягам от комунизма. По-важно за мен бе нивото на развитие на културата и манталитета. Ако трябваше сега да взимам това решение, щях може би да избера Берлин.

- Ако трябва да споменете по едни от най-щастливите си спомени от България и Германия кои ще бъдат те?
- В България, както и в Германия – раждането на синовете ми Петър и Андреас-Симеон.

- Коя е мечтата, която бихте искал да завещаете на децата си?
- Още е рано да завещавам, защото искам да поживея още няколко годинки, но с удоволствие бих пожелал на всички: Учете се и се образовайте, никога не е късно да се научи нещо. Бъдещето на света зависи от степента на образованост на хората. С времето се убедих, че Каравелов е имал право.
Освен това, преди да предадете една информация на други, подсигурете се от три източника, че е вярна.