В десетката: Тиктакащата бомба на българския фашизъм…

В една вечер две млади момичета са наръгани с нож. Едното в Хасково, другото в София. Едното умира, а другото е в болница с опасност за живота.

Убитото момиче е жертва на българин. Жестоко нараненото, казват, на чужденец.

Това е разликата между двата случая. Единият е криминална хроника. Едно от многото убити, изнасилени и бити момичета, на които не обръщаме внимание и повдигаме рамене, защото са жертва именно на сексисткото, хетерономно и патриархално българско общество, където насилието (физическо и психическо) над жените е нормализирано и превърнато в леснопреглъщаемо ежедневие.

Където заливанията с киселина от вярващи, че дадена жена е тяхна собственост, бяха епидемия, но не предизвикаха масова обществена реакция. Където жената е учена да бъде послушен и добър придатък към мъжа.

Другият случай е национален въпрос. Той се превръща в повод за заплахи за погроми и открити искания за “прочистване” на страната от чужденци и мигранти. Всички такива са поставени под общ знаменател, всички са изнасилвачи, убийци и крадци.

Неонацистите от ВМРО и Национална съпротива зоват за кървава отплата и самоогранизирани патрули, които да “изметат” улиците. Самоглорифицираният образ на “нас, българите” се противопоставя на този на “другите” – “нецивилизовани” “диваци”, с “арабско-африкански” произход, убийци и изнасилвачи.

Маргинални фигури от сцената на политическата проституция вдигат гневен глас и с пяна на уста фантазират на глас български еквивалент на кафевите ризи, който трябва да “наложи ред”, ако държавата не го направи.

Вестници и електронни сайтове излизат със заглавия от рода на ”Арабин направи на решето млада българка на пъпа на София!”, а ченгетата заливат улиците, вживяващи се в ролята си на кучета-следотърсачи, претърсващи центъра на града за тъмно или светлокафяви хора, опасни по презумпция. Атака марширува в Елхово. Приятели с арабски произход не смеят да излязат от домовете си.

Единствената разлика между двата случая е, че нападателят при втория не е българин.

Трагедията на момичетата не е от значение за отмъстителите. Гневът и пенестите речи не биха били там, ако тя беше наръгана от българин. Те се случват само и единствено, за да захранят мелницата на омразата, от която живеят групи като ВМРО, АТАКА и Национална съпротива.

Страхът е техен специалитет и те знаят как да го използват, капитализирайки на гърба на кръвта на едно невинно момиче, за да могат утре отново да легитимират присъствието си в електоралния цирк.

Момичето за тях е средство. Фактите – само и единствено използвани, когато са в полза на реториката на омразата, която е единствената, която владеят. Защото днес са мигрантите, вчера бяха българските роми и турци. Утре ще са левичари и анархисти.

Така е работил, работи и ще работи фашизмът. Той има нужда от враг и страх и без значение дали врагът е истински или въображаем, фашизоидите имат приготвена своята жълта звезда, готови да окачат на ревера на всеки враг на “нацията” и “българщинАта”. Уви, тази реторика намира достатъчно последователи в нашето общество на открити и гардеробни фашисти.

Нощта е затаила дъх в болезнено очакване…

От блога Леви мисли за десни дни

Прочети цялата новина

Свързани новини: