Студентите са с чисти пориви, но „придружаващите лица”…

Винаги съм го казвал. Ще го потвърдя и днес. Когато младите хора излязат да протестират, те винаги имат  право. Същото важи с пълна сила и за сегашната студентска окупация. Няма по-убедителен критерий за дълбочината на кризата в едно общество от избухването на студентски протести. Така беше и през 1990, и през 1997. Поводите са различни, но във всички случаи причината е недоволството от начина, по който се управлява държавата. Затова именно студентските протести не бива да бъдат нито подценявани, нито манипулирани, най-малкото пък оплювани. Никога и от никого.

Но до тук с аналогиите с минали години. Въпреки дълбоката политическа и ценностна криза, която преживяваме днес, е добре да не забравяме, че все пак вече сме свободна държава, член на ЕС и НАТО и днешните български студенти са родени и отраснали в свободния свят. Всички те са очарователни именно с  непорочността на своята свобода – независимо дали протестират или не. Между тях няма нито „червени боклуци”, нито агенти на ДС или корумпирани олигарси. Всички те са прекрасни и ни радват изключително много с емоциите и възторзите си, които излъчват, с принципните дебати, които водят и с различията във възгледите си, базирани на морални ценности, а не на партиен клиентелизъм.

Това обаче, което сериозно ме безпокои в тази европейско-оптимистична картина, е поведението на „придружаващите” студентските протести лица и институции – преподаватели, университетски администрации, но най-вече медии и политически партии. Искрено се надявам, че преподавателите (поне безпартийните) и университетските ръководства ще успеят да запазят неутралното си и обективно професионално отношение към всички свои студенти, независимо от позицията им към протеста.

Още отсега обаче, се вижда как политическите партии насъскват като кучета своите симпатизанти сред студентите срещу техните колеги с различни възгледи и позиции. И това го правят за съжаление както „лошите, грозни и корумпирани” управляващи, така и „добрите, красиви и неопетнени” реформатори. Независимо дали подкрепят протестиращите или ги обругават, двете основни медийни групировки „Икономедия и приятели” и „Нова българска медийна група”, както и техните подопечни партии изсмукват живителните сокове на протестите и събират енергия, за да светят с тяхната отразена светлина.

И ако все пак има някой самоопределящ се като политик български гражданин, който да се радва съвсем безкористно на протестиращите, то това е единствено колоритният Йоло Денев, автор на 25 книги за произхода на българите, председател на Българска демократическа партия, основател на Движение “Тангра и Велика България”. Единственият политик, който лежа в затвора след изборите през 1991 г., когато партията му не успя да върне заема, който взе за изборната кампания.

Престраших се да коментирам тези толкова деликатни за примитивната ни политическа култура проблеми, когато чух на 31 октомври интервюто на Гроздан Караджов от Гражданския съвет на Реформаторския блок в предаването „Преди всички” на „Хоризонт”. Като един от „старите” седесари, бях просто потресен от този „реформатор”, който си позволи да сравни днешните, избрани по всички демократични правила автономни студентски съвети със студентските комитети на ДКМС от времето на комунизма. С невероятен „реформаторски” цинизъм той си позволи да заяви, че „това са казионни организации, които са се съешили с преподавателските и административните тела, за да си живуркат удобно”.

Крайно време е да се научим поне да сортираме разделно партийните си боклуци. Те отдавна не са само червени. Как ще спечелим изборите, ако са днес с т. нар. „Реформаторски блок”, съставен от “сините” и “жълтите” „люспи и мравки”, (както ги наричахме едно време), които разпарчетосаха мощните си политически партии СДС и НДСВ на десетки клонинги и пропиляха огромния кредит на обществено доверие, с който разполагаха?

Дали тези хора наистина са поумнели и вече са в състояние да обединят важни обществени групи около политически и ...

Свързани новини: