Работнически неволи в Китай

В огромен комплекс в Шънчжън, в самото сърце на промишления център на Китай, близо четвърт милион работници сглобяват електронни устройства, предназначени за западните пазари. Това съоръжение е просто едно от многото на компанията Foxconn, която бълва продукти за Apple и други западни марки, и дава работа на близо 1,5 милиона души в цял Китай. В САЩ Foxconn се превърна в символ на икономическата заплаха, която представлява евтината работна ръка в чужбина. Оказва се обаче, че работниците в Китай и САЩ са изправени пред една обща заплаха: те получават все по-малка част от печалбите от икономическия растеж през последните десетилетия.

“Делът на труда” от националния доход намалява в цял свят от 80-те години на 20-и век. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати държави, изчислява, че работниците са получили само 62% от целия доход през първото десетилетие на 21-и век, срещу 66% в началото на 90-те години на миналия век. А такова намаление не би трябвало да има. В продължение на десетилетия икономистите приемаха дяловете от доходите за труда и капитала за даденост (с изключение на краткосрочните промени вследствие на бизнес циклите). Когато Никълъс Калдор изброи шест “общи факта” (”stylized facts”) за икономическия растеж през 1957 година, направи впечатление приблизително постоянният дял от доходите, отиващ при работниците. Мнозина сега се чудят дали това важи за тях.

Намаляващият дял за работниците насочва на мисълта, че увеличаването на производителността вече не води до масово повишаване на възнагражденията. Вместо това все по-голяма част от печалбите от растежа отива за собствениците на капитала. Дори сред хората на заплата, богатите се представят много по-добре от останалите: делът от доходите, спечелен от единия процент работници на върха на йерархията, е нараснал от 90-те години на 20-и век, въпреки че общият дял на работниците е намалял.

В САЩ свиването на дела от доходите за работниците от началото на 90-те години на миналия век до средата на първото десетилетие на този година е приблизително два пъти по-голямо, на равнище от около 4,5%, ако единият процент работници на върха на йерархията бъде изключен.

Работниците в САЩ имат склонност да обвиняват за тази тенденция евтиния труд на по-бедни. В общи линии те имат право, според ново изследване, чиито съавтори са Майкъл Елсби от Единбургския университет, Барт Хобийн от Федералната резервна банка на Сан Франциско и Айшегюл Шахин от филиала на Федералния резерв в Ню Йорк. Тримата са изчислили колко точно промишлени сектори в САЩ са изложени на чуждестранна конкуренция и са сравнили резултатите с намаляването на дела на работниците във всеки от тях. Тримата изследователи установили, че колкото по-голяма е зависимостта от вноса, толкова повече намалява частта от доходите за работниците.

При условие че работническият дял в САЩ е намалял с 3,9% през последните 25 години, 3,3% може да бъдат приписани на сметката на Foxconn и други компании от този род. Няма как обаче търговията да е причина за всички неволи на работниците в САЩ или в други страни. Работниците в голям брой развиващи се държави - от Китай до Мексико - също не успяват да се доберат до печалбите от растежа през последните две десетилетия. Най-вероятният виновник са технологиите, на които, според изчисления на ОИСР, се пада приблизително 80% от спада на работническия дял в страните членки на организацията. Foxconn, например, търси нещо различно у новите си работници: електрическа схема. Фирмата обяви, че ще инсталира 1 милион роботи в заводите си догодина.

По-евтините и по-мощни роботи и компютри позволяват на фирмите да автоматизират все по-голям набор задачи. Ново изследване на Лукас Карабарбунис и Брент Нейман от Чикагския ...

Свързани новини: