За тези и онези списъци (или когато монасите-будисти удрят)

Автор: Николай Стайков

Посвещавам този текст на Велислава Дърева, един от най-талантливите публицисти на България, и на д-р Николай Михайлов, чиито политически анализи са истинско удоволствие за четене и слушане. И с двамата не съм съгласен по темата „протести“ само на около 10%.

Седя си кротко в самолета и вместо да се откъсвам от медийните ни войни, се занимавам със списъци. Гадно нещо са списъците, особено негативните, но този, за който говорим от вчера, е важен. Оставете имената, самото му появяване е посланието.

За по-незапознатите, накратко: някакъв човек в един сайт полуанонимно публикува списък на „комисарите на статуквото“ – журналисти, активисти, анализатори, прикрити и неприкрити партийни активисти, които са меко или твърдо против антиправителствения протест. Други, като нас, препубликуваха списъка, за което ни обвиниха, че сме „като тях“. Прави са.

Приемете го обаче като предупреждение – след четири месеца на един по будистки мирен протест срещу едно задкулисно и компрометирано управление, някой избухна. За който не е чел будистки притчи, и филмите за бойни изкуства вършат работа – и в тях кротките монаси много рядко избухват и удрят, но като по правило винаги е светкавично и точно. После се изповядват и медитират за изкупление, и поучават младите последователи да не правят така. Не е редно.

Като заговорихме за „тях“, онези отсреща, преди няколко дни „те“ публикуваха един друг списък, може би десети пореден – списък на кукловодите на протеста. Като в меню на евтин ресторант, всичко беше илюстрирано нагледно и цветно – кукловодите отгоре, кукловодените отдолу. На предна корица това, а на задна се мъдри единствената реклама във вестника – на ресторант в Драгалевци, собственост на фирма на тандема майка и син. Не просто тандем, а Тандемът.

Синът, да припомним, е успял мъж на 33 години, магистрат във вечен отпуск, неприсъстващ депутат от ДПС и управляващ несобственик на медийна империя. Охраняват го бронирани джипове и живее в конспирация и мистерия като злодей във филм за Джеймс Бонд, само дето не е на неизвестен остров, а в пазени от мутри имоти в Бояна, а момичетата на Бонд се заместват от Цветелина Янева и Николета Лозанова. (Явно говорим за личен вкус, не за пари).

Протестът, който започна с неговото назначение, продължава да е един мирен, направо будистки протест с песни, танци и сценки, с които протестиращите малко наивно се надяват да убедят повече хора да излязат на улицата, а управляващите да се засрамят и да си тръгнат. Този протест прилича повече на онзи в Тайланд, на монасите в оранжеви дрехи срещу полицията, отколкото на тези с коктейлите „Молотов“ на площад Синтагма в Гърция. Дори когато блокираха мирно колата на премиера, нямаше един камък хвърлен по него. Гледаха, разследваха, изземаха снимки – няма и няма. Министърът лично призна. Живи будисти са тези протестиращи, не балкански субекти.

За будисти като стана дума, говоря си с Иван Бедров, един от набедените кукловоди от вестника с единствената реклама. Той директно ги нарича „медийни бухалки“, а не вестници. Реагирайте, казвам, открито писмо, обръщение, дело, абе нещо. Игнор, казва Иван. Казвам ви – будист.

Обратно в самолета, в който пиша, и неуспешно се опитвам да избягам от четиримесечното медийно зомбиране, на което сме подложени. Не бих казал закъде пътувам със самолета, ако не беше знаков град – Мюнхен, наричан някога „главния град на движението“ (онова движение, което обединило социализма и национализма в едно, само че директно, а не като при нас в тайно-срамна коалиция). От тук един човек със смешни мустачки е започнал да твори огромни бели, а и там също е имало списъци. Най-известният е онзи, автора на който си мълчал, когато нацистите идвали за тези, онези и другите след тях по списък, и накрая нямало кой да се застъпи за него, защото никой не е останал.

Та си приключвам аз текста в кафе в сегашния Мюнхен – любимата бирария на онова движение е пълна с китайски туристи, а отсреща продават курсове по йога и дзен медитация. Тук говорят за производства и технологии, а на час и петдесет минути оттук, обратно в София, правим списъци с врагове и търсим чужденците за да ги намушкаме. Не точно ние, ама така излиза ако четеш уж свободните медии.

Кой ни върна тук? Защо вървим назад и викаме демони от миналото? Защо не можем да намерим общите ценности? Всичко ще стане ясно с времето си, съвсем скоро, но нещо първо ще трябва да рухне. Първото в доминото е кухата медийна империя с вестниците-бухалки, лафките със законови протекции и манипулативни авторитети. То ще рухне изведнъж, и много от нас ще се изненадат от това. Първите ще бъдат тези, които бъркат реализма с цинизма, и казват че ако не работиш за един Тандем, ще е за Друг.

Дотогава предупреждението е ясно – просто и монасите-будисти могат да удрят, а не само да се самозапалват. Някои от тях дори го правят по-добре от тези с мускулите и бронираните джипове. Разликата е само, че след това не се гордеят с удара си.

* Авторът е съосновател и координатор на NOresharski.com. Сайтът е създаден от доброволци журналисти и блогъри на 1 юли т.г.. В този ден група протестиращи блокираха кортежа на премиера Орешарски в Бояна и принудиха НСО да го върне обратно в охраняваната му резиденция, като така провалиха ранно и извънредно заседание на правителството. Този факт Правителствената информационна служба отрече, а НСО отказа да коментира. Лично Ани Димитрова, управляващ редактор на безславно изчезналия седмичен вестник на Делян Пеевски „Контрасти“ и сегашен шеф на правителствения пресцентър, се е обадила на големите телевизии, за да поясни казуса. На следващия ден премиерът е посетил Правителствена болница за преглед. Той няма да ви потвърди това, ако го питате, но въпреки това, ако все пак имате такава възможност – гледайте го в очите.

The post За тези и онези списъци (или когато монасите-будисти удрят) appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: