Министърът на културата подмени изцяло ръководството на НДК

Министърът на културата Петър Стоянович уволни цялото ръководството на Националния дворец на културата (НДК). Министърът е принципал на двореца, след като през 2011 г. той бе преобразуван в еднолично акционерно дружество със собственик държавата и бе прехвърлен на разпореждане към Министерството на културата.   От длъжност са освободени Тодор Влайчев, Ивайло Георгиев, Стоян Стоянов, Радка Петрова и Митко Тодоров. На тяхно място Стоянович е предложил и са назначени - Антоанета Желязкова, Велислава Кръстева - зам.-министър на културата и бивш пиар на ДПС, Олга Манолова и Пени Раева. Те ще бъдат членове на Съвета на директорите. Изпълнителен директор ще е Пени Раева, която е била заместник на дългогодишния шеф на НДК Христо Друмев, който беше начело на двореца цели 23 години.   Стоянович обясни пред БНР, че смяната е продиктувана от натрупаните през годините "сериозни, дори плашещи разходи", които са изправили министерството пред сериозни задължения.   "Като принципал на НДК съм задължен да видя положението такова, каквото е, чрез съответните органи", заяви Стоянович.   "Трябва да се направи един много сериозен преглед на творческата дейност на НДК и най-вече да мислим как да готвим този първостепенен административно-културен институт на България за председателството на Европейска столица на културата”, допълни министър министърът.   Само преди два дни дружеството публикува финансов отчет за миналата година, според който то е на счетоводна загуба от 6.65 млн. лв. заради начислени амортизации. Дружеството е в спор и с данъчните служби, които искат от него да покрие 11 млн. лв. неплатени данъци за минали години, които то обжалва. Данъците са върху отдавани под наем имоти в периода 2005-2010 г.   Иначе приходите за миналата година са 9.8 млн. лв.   След сътресението преди две години, когато НДК се лиши от несменяемия си за повече от две десетилетия директор, тръгнаха спекулации, че се готви приватизацията на най-големия многофункционален център на Балканите. Те обаче бяха разсеяни от простите сметки, които показват, че издръжката на комплекса е огромна, а без стратегия за управление то на практика няма да има полезни функции.   Големите прилежащи подземни офисни и търговски площи, както и многобройните паркинги на практика се оказаха ползвани от частни компании срещу символични наеми.

Прочети цялата новина

Свързани новини: