Таджикистан оцелява благодарение на гурбетчиите в Русия

Франс прес

Осемстотин хиляди (по официални данни), а може би към двойно повече (според неофициални оценки) от общо осемте милиона таджикистанци работят в Русия, осигурявайки приток на средства, необходим за бедната средноазиатска държава.

Според икономиста Ходжамухамад Умаров страната оцелява само благодарение на това гурбетчийство. “Представете си какво ще видим иначе тук - глад и социални трусове”, казва той пред АФП.

Таджикистан е малка република в Средна Азия, в която от 1992 г. управлява Емомали Рахмон.

В Русия - страна, за която пътуват без визи, таджикистанците работят главно по строежите, на пазарите или като шофьори. Повечето живеят, където им падне, и все по-често се сблъскват с прояви на ксенофобия.

Доловила някакъв шум откъм входната врата, Рано, млада, 32-годишна таджикистанка, бързо тръгва натам с надеждата да види на прага бащата на четирите си деца, завърнал се край семейното огнище.

“Замина да печели пари, за да ни издържа, та да могат децата да ходят на училище и да израснат здрави”, обяснява с въздишка Рано.

Някога “имаше дни, когато нямахме пари дори за хляб. За да купим храна и дрехи, трябваше да си продам бижутата - бяха ми подарък от сватбата”, разказва младата жена, която живее с децата и свекърва си в скромна къща с овехтели мебели.

Откакто е заминал да търси работа в Русия, нейният съпруг й изпраща всеки месец по 10 000 рубли (230 евро). “Стигат за ядене и за някоя дреха. Опитвам се и да спестя нещичко, зная, че трудно е изкарал парите”, казва Рано.

Животът на мигрантите в Русия не е лесен - ксенофобските и расистките изстъпления там не са рядкост, но икономическото положение в Таджикистан изобщо не им оставя избор.

“Мъжът ми караше такси в Москва и един ден го пребили с нещо метално, защото поискал клиентите да си платят”, разказва 43-годишна жена. “Остана инвалид, но иска пак да заминава”, добавя тя.

Омаломощен от разпадането на Съветския съюз, довело до затваряне на множество заводи, през 90-те Таджикистан бе обхванат и от кръвопролитна гражданска война, която съсипа изцяло местната икономика.

Днес ресурсите на страната са незначителни, а демографският прираст всяка година увеличава излишъка от работна ръка - най-вече младежи без квалификация.

“Емиграцията наред с други фактори даде възможност да намалим нивото на бедност в страната; изчезна и напрежението на трудовия пазар”, коментира социоложката Дилором Рахматова.

Но според някои наблюдатели това явление се отразява зле на таджикистанското общество.

“Пораждат се остри проблеми: рушат се основите на семейния живот, децата растат без баща, семействата се разпадат”, заявява Умаров.

При това много деца и съпруги, останали сами, изпадат в депресия, изтъква Акобир Зохидов, говорител на УНИЦЕФ в Душанбе - тадижкистанската столица.

“Депресия обхваща не само децата, но и майките им, които сами понасят цялото бреме на възпитанието”, обяснява той. “Децата порастват, без да виждат баща си. Само го чуват по телефона”, споделя тъжно пред АФП жена на мигрант.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: