Калин Илиев: Ако бях студент II

Калин Илиев

Възмущението не бива да е толкова дълбоко, че да не може да избухне.

Станислав Йежи Лец

 

И без да съм студент, съм бесен от това, което се случва у нас през последните години! А ако бях/луд, млад и тъй нататък/, кой знае докъде щях да стигна.

Потресът е пълен!

Продажните политически брокери напират да бастисат това, което е останало от страната ни. Изредиха ни се/и продължават да го правят/ одиозни персонажи – социалистически политикономисти/?/, царе земевладелци и тяхната свита, наследствени червени барони, техните слуги – мутри и пожарникари, притежатели на обръчи/фокусници, но не от цирка/, ченгета, партийни гаулайтери, депутати, министри, банкери, журналистически слугинаж и прочие клакьори и ментори. Опитват се да разчленят духа и плътта на всичко, до което се докоснат. И после да го продадат на пазара на безочието.

Преди години разделиха Храма. До днес Църквата ни е в несвяс, а хората се лутат в лабиринта на мрачния атеизъм. После и избирателите – на българи и малцинства, леви и десни, националисти и европейци и какви ли още не. Наскоро разделиха протестиращите на „бедни и излишни” и „красиви и интелигентни”. Разпарчетосаха и присвоиха крайбрежната ивица, девствените гори и езера в приказните ни планини, водата, градовете, селата, построиха палати, спретнаха частни улици, което всъщност си е „нормално” в една частна държава. В момента се опитват да си поделят останалата част от плодородната земя и онова, което все още се крие в недрата й. Идва ред на въздуха, който дишаме, слънцето, луната, звездите… И студентите.

Студентите – последната морална утопия.

Според егоцентричните планове на кукловодите, те трябва да бъдат използвани, купени, объркани, разделени, дискредитирани, сатанизирани и накрая олигавени, сдъвкани и изплюти.

За да не бъдат единни.

За да се отнеме чистотата и искреността на протестите им.

За да се провалят като обществен и интелектуален вдъхновител на нацията.

За да бъде открадната енергията им и да не могат да бъдат мотор в процесите на промяна в България.

За да не излъчат лидери, които да поемат управлението на страната.

За да не ги последват ученици, родители, учители, лекари, работници, синдикати. Както това стана в Париж през май 1968 година.

За да не победят, както това стана в Париж през юни 1968 година – Петата република бе разтърсена из основи и оттогава Франция вече не е същата.

За да се случи всичко това, партиите у нас – всички без изключение – полагат огромни усилия, не щадят сили, средства, време. На преден план се материализират разрошени преподаватели, дълбокомислени евро и местни депутати, които с блясък в очите убеждават студентите, че имат нужда от тяхната подкрепа, защото са млади и беззащитни. В отговор други, по-малко дългокоси преподаватели, подкрепени от правителствени депутати и автобуси със „студенти” от провинцията, пищят, че им се отнемат любимите аудитории. Политическият екшън се задълбочава, медиите не пропускат и най-дребните детайли. Те, разбира се, са основната част масовата мистификация, без тях все едно нищо не се е случило.

Студентите трябва да успеят.

На всяка цена трябва да реализират своите справедливи в основата си протести. Политическото „проветряване” е жизнено важно за имунната система на цялото ни общество.Разбира се, най-добре е да се случи сега, но дори и да се наложи известно тактическо отлагане във времето, не е страшно. Най-важното е протестът да бъде непреодолим, автентичен и мощен. Защото той не е просто протест срещу правителството, а срещу правителствата на Прехода и нито един от бившите управляващи/ най-вече Б.Б./ не бива да храни илюзии. Защото това дори не е просто бунт срещу олигархията и статуквото, а освободителната революция на едно и повече поколения, които искат справедливост, равенство, братство. Друг е въпросът защо тези по същество леви послания политическите инженери се опитват да представят като десни. И накрая – това е една от последните възможности децата ни да припознаят родната си къща като роден дом.

Все по-често чувам различни хора да си задават въпроса:”Как да помогнем на студентите?”

В началото – като не им пречим. Като ги освободим от собствената си тежест, тънките си сметки, натрупаните страхове и други спирачки от миналото. Като ги оставим на самите себе си, на собствената им съвест и морал. Студентите по-добре от нас знаят как да постъпят.

Първо ще изгонят лицемерните партийни изкусители, всичките, до един. Ще ги открият зад хитроумните им маски и щедри думи, ще ги запознаят със сърцата си.

След това ще се обединят. Да, разбира се, няма да бъде лесно, но ще се справят. Така, както малките деца се справят, когато за първи път подкарват колело, въпреки родителските притеснения.

По същия начин ще изберат лидерите си. Ще го сторят инстинктивно, както правят това в махалата, по футболните игрища, в класните стаи и аудиториите.

Накрая ще излъчат общи послания. Думите им няма да бъдат вчесани, високопарни, многозначителни. Времето на думите свърши. Колкото повече говорим, толкова повече трябва да мълчим. И да действаме.

Така студентите изведнъж ще пораснат. Ще ги издуе „вятъра на промяната”. Енергията им ще взриви обществото. По-възрастните ще тръгнем вдъхновени след тях, ще напълним улиците и площадите, не само в София, но и в другите градове/съвсем като през 90-те/. И току-виж отново повярваме… В нея – Промяната… За последен път, за кой ли последен път!

Нека помечтаем още малко. Как нашите деца създават нови, прозрачни партии, как завземат управлението на страната, как в парламента, начело на държавните институции застават млади хора, под 40 години, как се променя съдебната система, как продажниците биват осъдени и влизат в затвора, как откраднатите земи, фабрики, сгради и пари са отнети в полза на…

Спокойно, само мечтаем!

Ако това не се случи.

Ще продължаваме да живеем в „Тази чудна страна Лампадефория” от Светослав Минков. Като овце. Ще пасем и блеем щастливо. Добрите управници редовно ще ни доят и стрижат, ще произвеждат мляко и платове. Ще спасим страната от кризата. За високо изпълнен граждански дълг, ще ни наградят. Вместо медали, ще ни окачат звънчета.

Звън-звън-звън…

Статията "Калин Илиев: Ако бях студент II" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: