Влакът потракваше монотонно, докато преминаваше през околностите на Токио. Нашият вагон беше сравнително празен – няколко домакини с деца и старци, тръгнали на пазар. Аз се взирах разсеяно в мрачните къщи и прашните живи плетове. На спирката вратите се отвориха и следобедната тишина внезапно бе взривена от мъжки глас, който крещеше яростно и проклинаше на неразбираем език. Олюлявайки се, мъжът се качи в нашия вагон. Носеше работническо облекло и беше едър, пиян и мръсен. С вик той замахна към една жена, която държеше бебе. От удара жената се завъртя и се приземи в скута на възрастна двойка. Цяло чудо беше, че бебето остана невредимо. Ужасени, хората скочиха и побягнаха към другия край на вагона. Работникът се опита да ритне една старица в гръб, но не уцели. Това толкова разгневи пи...