Лоши лимони

/КРОСС/ Преди 24 години България тръгна по нов път. Изкушен съм да перифразирам китайската поговорка, че когато не знаеш накъде отиваш, не трябва да се изненадваш къде си стигнал. В последните дни слушам политици от миналото да разправят, че преходът ни бил провален. Не мисля, че е провален, но е хаотичен и без ясна цел. Когато сравнявам какво се случва в страни, с които тръгнахме от едно положение през 1989 г., най-лесно виждам разликите.  Проблемът на българският преход е, че непрекъснато криволичи Че чувството на омраза, отричането, противопоставянето заместват разумната политика. Днес също в държавата ни няма политически лидери, а партийните водачи ни занимават с личните си амбиции и отношения. Затова някой започва една политика, следващият я замразява или отменя, после се започва друга. Преди да мислим как живеят хората, спорим с години и емоции за новата конституция. Вместо да укрепим икономиката, за да може тя да поддържа жизнено равнище, ние я подменихме със самоцелна реституция и порочно проведена приватизация. Най-лошото е, когато преповтаряме една и съща грешка. Когато избираме да ни управляват хора само защото не са предишните и после си блъскаме главата как да се отървем от тях. Когато много партийни босове и активисти виждат в политиката единствено лостове за влияние и забогатяване, а избирателите заради апатия или емоции ги оставят да продължават. Кой позволява това да се случва? Извинете ме, че ще ви го кажа, но това са избирателите

Прочети цялата новина

Свързани новини: