Защо пося толкова смърт тайфунът във Филипините

Франс прес

Въпреки предупрежденията за приближаващ катаклизъм и масовата евакуация, тайфунът Хайян, един от най-мощните, наблюдавани досега, пося смърт на Филипините, изигравайки номер на прогнозите и предпазните мерки в тази страна, свикнала с подобни бедствия.

Приливна вълна, нахлула на стотици метри във вътрешността на сушата, апокалиптичен вятър, крехки сгради и недостатъчна информация - днес експертите се опитват да проумеят катастрофата чрез различни обяснения.

Според министъра на енергетиката на Филипините Джерико Петиля властите и без това не са имали достатъчните материални и човешките ресурси, за да посрещнат тайфун с такава мощ. “Никога не сме виждали толкова силна буря. Можете да взимате колкото си искате превантивни мерки, те няма да са ви от голяма полза пред нещо толкова яростно”, заяви министърът пред телевизия Ей Би Ес-Си Би Ен.

Хайян помете централната част на филипинския архипелаг в петък с ветрове, чиято скорост достигаше над 300 километра в час и с поредица от гигантски вълни, които разрушиха цели зони, по-специално на островите Лейте и Самар. Над 10 000 души може да се окажат жертвите на стихията, според неокончателните оценки.

“Човек  никога не може да се подготви за ветрове със скорост от 320 километра в час. Ако искате действително да защитите всички, то трябва да евакуирате цялата провинция”, посочи министър Петиля.

Представителят на Международната организация по миграциите във Филипините Марко Боасо смята, че правителството в Манила е било “много мобилизирано и организирано в сравнение с други”, които той отказва да посочи поради дипломатически причини.

“Но човек никога не може да направи достатъчното, когато природните катастрофи следват една след друга?”, изтъкна той, припомняйки, че архипелагът с близо 100 милиона жители всяка година е връхлитан от около двайсет тропически бури.

Град Таклобан, столицата на остров Лейте, понесе най-тежките щети, след като беше залята от петметрова водна стена, помела всичко по пътя си и хванала в капан някои от жителите, потърсили убежище в центровете за евакуация - училища, църкви, спортни зали - обособени от властите.

“Хората следваха всички инструкции, но бурята беше прекалено мощна”, коментира говорителят на Съвета за намаляване на рисковете от природни бедствия Рейналдо Балидо. Махар Лагмай, директор на програмата за картографиране на изложените на бури зони от своя страна казва, че усилията на учените и на политиците за обучаване на населението как да се справя с бурите не са били достатъчни. “Посланието за потенциалните опасности от най-големите бури така и не беше напълно чуто”, признава той.

Същият извод прави и Марио Аурелио, геолог в Университета на Манила. Според него както изглежда местното население все още трудно си дава сметка за тези природни явления. “Провалихме се в опита да бъдем разбрани от хората”, признава той.

Норман Чун, експерт по екологичните рискове и управлението на извънредните ситуации в Университета Кингстън в Лондон критикува от своя страна структурните проблеми на урбанизацията и строителството - често срещан проблем в бедните страни или нововъзникващите пазарни икономики.

“Катастрофалните човешки загуби се обясняват основно с лошото качество на строителните материали и лошото качество на самото строителство”, казва той, като визира по-специално “слабите връзки между покривите и стените”, пораждащи рухването на сгради под напора на вятъра и водата.

Филипинският метеоролог Хори Лоис, който е част от екип от експерти, оценяващи рисковете от потопяване на остров Лейте през 2006-2007 г., си спомня за отсъствието на релеф, който да послужи за убежище, както беше случаят с някои страни, засегнати от цунамито в Азия през 2004 г. “Къде могат да избягат хората? Ако аз бях губернатор на подобна провинция, нямаше да знам какво да правя”, казва той.

Старите хора в Таклобан  казват, че в миналото са преживявали потопяването на част от града от вълните, но никога в такива мащаби. “Тази буря е безпрецедентна. Много неща ...

Свързани новини: