Ще има ли нов пакт за глобалното затопляне?

Моника Счисловска
Асошиейтед прес

Преговарящите за климатичните промени от богатите страни, развиващите се икономики и нискоразположените страни, които рискуват да бъдат залети от повишаващото се равнище на водите, започват двуседмична среща в Полша, за да създадат основата за нов пакт за глобалното затопляне.

Въпреки че не се очаква да се стигне до важни решения на конференцията, която започва днес на Националния стадион във Варшава, постигнатият напредък може да бъде индикатор за шансовете на света да постигне споразумение през 2015 година. Това е новия краен срок за постигане на споразумение в ръководения от ООН процес, след като срещата на най-високо равнище в Копенхаген през 2009 година приключи без резултат.

Климатичните промени са “много, много плашещи. А всяка седмица и месец се натрупват доказателства колко опасно ще бъде всичко това. Така че много спешно трябва да се заемем с него”, заяви Ендрю Стиър, ръководител на Института за световни ресурси във Вашингтон.

Неотложността на проблема се подчертава от неотдавнашен доклад на Междуправителствения съвет за климатичните промени (МСКП), подкрепяната от ООН организация, която осигурява научната основа за преговорите.

МСКП заяви през септември с повече увереност от преди, че хората затоплят планетата, предимно чрез въглеродните емисии от изгарянето на петрол, въглища и газ. Съветът повиши своите прогнози за повишаване на морското равнище и предупреди, че Арктическият океан може да остане почти без лед през лятото преди средата на века, ако светът не предприеме действия за намаляване на емисиите.

“Глобалните емисии на парникови газове трябва да стигнат връхната си точка през това десетилетие и да стигнат до нулеви нетни емисии през втората половина на това десетилетие”, заяви ръководителката на секретариата на ООН за климатичните промени Кристиана Фигерес в четвъртък.

Трудното е да се реши как да бъдат разпределени тези съкращения. От самото им начало през 1992 година, преговорите на ООН се бавеха от споровете между богатите и бедните страни кой какво трябва да свърши.

В продължение на дълго време САЩ бяха смятани за най-бавещата се страна - те бяха единствената индустриализирана страна, която не се присъедини към протокола от Киото, сключеното през 1997 година споразумение за намаляване на емисиите. Позициите на Америка се подобриха при президента Барак Обама, който повиши стандартите за горивна ефективност на колите и камионите, работеше за повишаването на енергийната ефективност във федералните сгради, инвестира в зелена енергия и предприе действия за намаляване на емисиите от електроцентралите.

Въпреки че много страни заявяват, че САЩ трябва да направят повече, все по-голямо ударение се поставя върху най-големия световен замърсител с въглеродни емисии, Китай, който е подложен на натиск да захранва икономическото си развитие по по-чист начин, отколкото са го правили САЩ и други индустриализирани страни.

Пекин посочва историческата отговорност на Запада, който е изхвърлял въглерод в атмосферата от началото на Индустриалната революция във Великобритания през 18 век. Но този аргумент губи тежест с повишаването на китайските емисии.

Пратеникът за климата на САЩ Тод Стърн отбеляза в реч миналия месец, че до 2020 г. общите емисии от развиващите се страни ще са надхвърлили тези на развитите страни.

Освен това “неоснователно е да се обвиняват развитите страни за емисиите преди момента, в който хората разбраха, че тези емисии вредят на системата на климата”, каза Стърн.

Предстои да бъдат уговорени ключови моменти от новия договор, включително дали целият договор или части от него ще имат правна сила. Неясно е и в каква ...

Свързани новини: