Кой компрометира влизането в Шенген?

в. Ромъния либера

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви в понеделник в предаване по френска телевизия, че Румъния и България няма да се присъединят към Шенгенското пространство на 1 януари 2014 г., слагайки по този начин край на надеждите на сегашното правителство. Според президента Траян Бъсеску, шансовете за присъединяване през 2014 г. продължават да съществуват, но зависят от Механизма за сътрудничество и проверка. Президентът каза само част от истината.

От законова гледна точка, на европейските договори, наистина не съществува никаква връзка между Механизма за сътрудничество и проверка и присъединяването към Шенгенското пространство. През 1997 г. Шенгенското споразумение стана част от Договора от Амстердам и следователно част от законодателството на ЕС. Нещата вървяха добре, докато Шенген бе изключително западно пространство.

С вълната на разширяване през 2004 г. се появи обаче и първата засечка. Макар че е задължена чрез договора по присъединяване да спазва всички шенгенски стандарти, Кипър не може да стане членка заради т.нар. Севернокипърска турска република, която не е подложена на нормите на ЕС. Когато Румъния и България станаха членки на ЕС през 2007 г., ситуацията в пространството за свободно движение стана още по-относително.

Какво общо има Шенген с Механизма за сътрудничество и проверка

Румъния и България са задължени чрез договора по присъединяване да прилагат всички норми и мерки, изисквани от Шенгенската зона за осигуряване на външните граници на ЕС, но страните членки на Шенген НЕ СА задължени да приемат Румъния и България в редиците си. С други думи спазването на шенгенските стандарти е техническо задължение на двете страни, което произлиза от качеството им на членки на ЕС, но присъединяването към Шенген е политическо решение на лидерите на страните членки, които не са задължени от нито един договор да приемат двете страни.
Този дисбаланс стана очевиден още през 2008 г., веднага след присъединяването. Тъй като то бе направено през 2007 г., когато двете страни не бяха премахнали “червените флагчета” в съдебната реформа и правовата държава, те бяха включени в известния Механизъм за сътрудничество и проверка.

В кратък срок обаче европейците се сблъскаха със следприсъединителната политическа реалност в двете страни, когато по-малко от три месеца след присъединяването основният автор на съдебната реформа в Румъния Моника Маковей бе извадена от правителството, а президентът бе отстранен. В онзи момент европейците осъзнаха, че нямат никакъв инструмент за упражняване на натиск върху правителствата в двете страни, така че те да осъществяват реформите, за които са се ангажирали чрез Механизма, и експлоатираха двусмислието и законовия дисбаланс за Шенгенското пространство, за да създадат такъв инструмент.

Първото споменаване на възможно отлагане на присъединяването към Шенген при липса на достатъчен напредък в борбата с корупцията и в съдебната реформа, бе направено в проекта на доклада по Механизма през 2008 г.: “Неуспехът в реализирането на достатъчен напредък в рамките на Механизма (…) може да има обезсърчителен ефект в дългосрочен план върху румънската икономика, възпрепятствайки така необходимите чуждестранни инвестиции. Ще повлияе и на оценяването на Румъния що се отнася до готовността й (…), ако иска да се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната”.

Този откъс бе изваден от доклада в последните 100 метра на преговорите между правителството и Европейската комисия, но прецедентът бе създаден и оттогава насам всички доклади по Механизма свързваха директно или индиректно присъединяването към Шенген с борбата с корупцията и напредъка в правосъдието. Нещо повече, през следващите ...

Свързани новини: