Крайната антиевропейска, антируска и хомофобска десница показва зъби във Варшава

Растящата непопулярност на правителството, хомофобията, еврофобски национализъм и исторически антируски настроения подхранват крайната десница в Полша, която демонстрира силата си в чествания на 11 ноември Ден за независимост на страната.   По време на шествието, в което взеха участие около 20 000 души според полицията и 50 000 според организаторите, групички маскирани младежи изгориха полицейска караулка пред посолството на Русия и хвърляха пиратки на територията на посолството.   Те също така нападнаха крайнолеви активисти, повредиха коли и изгориха на един площад художествена инсталация, представляваща небесна дъга от цветя, символизираща толерантността.   Вчера Москва настоя за извинения от Варшава и привика посланика на Полша.   Посланикът на Русия в Полша Александър Алексеев поиска среща в полското външно министерство и изрази съжаление за водената в страната "постоянна истерична антируска кампания".   Полската дипломация в изявление вчера изрази "дълбоко съжаление от агресивното поведение и инцидентите пред посолството на Руската федерация".   "Антируският елемент е застъпен у хората, които участваха в шествието. Това е идея, която чудесно се вписва в светогледа, който са наследили от комунистическо време" и дори отпреди това, когато Русия е била исторически враг на Полша, заяви социологът Едмунд Внук-Липински.   Тези настроения се разпалват от националистичната десница и крайната десница, особено след катастрофата на самолета на полския президент в Русия през април 2010 г., породила конспиративни теории в Полша.   "Антируските нагласи обаче са само един от елементите, които формират мирогледа на тези демонстранти", подчерта Внук-Липински.   Сред тях има симпатизанти на движенията Великополска младеж и Национал-радикалния лагер, които са с маргинално присъствие на полската политическа сцена и не са представени в парламента, както и ултраси от различни футболни клубове.   "Лозунгите им са също антиевропейски, хомофобски и антиправителствени", уточни Внук-Липински.   Речите им срещат подкрепа, още повече, че правителството на премиера Доналд Туск губи рейтинг.   "Боим се преди всичко от нашествие на левичарската западна култура, която от 60-те години залива латинската ни цивилизация, която се опира на съвсем различни основи. Тази култура, тази глобализация, която идва при нас от Западна Европа, ни носи ценности, които са в пълна противоположност на нашата религия и култура", посочи един от организаторите на шествието Томаш Палаш, председател на Великополската младеж.   "Младите десни поляци са против узаконяването на абортите и на еднополовите бракове. Те отхвърлят насърчаването на разврата", каза той.   Според Палаш "националистичното движение казва "не" на Договора от Лисабон, защото той отстъпва голяма част от суверенитета ни на наднационална структура, каквато е ЕС".   Лидерите на полската крайна десница посочват, че си сътрудничат с подобни движения от други централноевропейски страни, Хърватия и Унгария, от Адриатическо до Балтийско море.   Те изразяват съжаление от "центристкото залитане" на председателката на френския Национален фронт Марин льо Пен.   "Ако продължат по този път, няма да си сътрудничим с тях. Предпочитаме Френско обновление, националистична организация на млади французи", заяви Палаш.   Според политическия анализатор Ерик Мистевич обаче Полша не е застрашена от бум на крайнодесни движения, "макар и те да вдигат много шум".   Шествието на националистите бе една от различните прояви, организирани в Полша по случай Деня на независимостта, и единствената, на която крайната десница получи медийно внимание.   "Полша няма свой Жан-Мари льо Пен и не се задава такъв на хоризонта. Това, което тези групи правят в Полша, не е политика, а чист бандитизъм", смята Мистевич.   Великополска младеж обаче скоро ще реши дали да се яви на изборите за Европейски парламент.   "Ако избирателната активност на поляците бъде ниска, има опасност крайната десница да играе роля на тези избори", предупреди председателят на полския мозъчен тръст Институт по държавни дела Яцек Кухарчик.   По БТА.

Прочети цялата новина

Свързани новини: