Стати Статев: Мой дълг е да стана агент на ДС (из досието на агент Стойновски)

„В подходящ момент от разговора обясних на …., че съм служител на ДС и отчитайки неговия произход, лични и делови качества му предлагаме сътрудничество. Когато правих предложението внимателно наблюдавах за неговата реакция. Без да се колебае, с нотка на известно вълнение …. отговори, че той счита за свой дълг да ни оказва помощ и с удоволствие приема направеното предложение.“

Разговорът се води на 1 февруари 1989 г. в сладкарница „Пролет“ на бул. „Цар Освободител“, между 11 и 12,10 ч. Вербуващият е капитан О. Бохоров, а липсващото име е на приелия „с удоволствие“ предложението 35-годишен амбициозен член на БКП, съпруг на професорска дъщеря и старши асистент във ВИИ „Карл Маркс“ Стати Василев Статев.

Статев – вече професор и ректор на същия, само преименуван на УНСС, университет – се прочу преди няколко дни с опита си да спре с психологически натиск и заплахи протеста на студентите, които окупираха аулата. 

„Бяхте нагли да искате аула „Максима“, за да спите на меко. Това си е наглост бе, колеги! Вие просто нямате мярка. Мога да ви запазя места в някой хотел, ако искате“;

„Ще станете ли по-велики от това? Вътре, в самите себе си ще станете ли по-велики, като дремете по тия банки цяла нощ?“;

„Единственото, което ви пази е, че гледам на вас с неособено голямо уважение. Като на млади хора, които биха се поучили, както и ние сме се поучавали от недостойни постъпки, които сме правили. В момента вие пречите, пречите, пречите! Всичко друго е илюзия.“;

„УНСС не е ваш дом и дай Боже да не бъде!“;

„Ако ще ми давате пример със Софийския университет, ще ви раздам по един бял лист и ще ви подпиша искане да ви приеме колегата Илчев. Ако на някой не му харесва в УНСС, а му харесва повече в СУ, да отива там!“

 „Ами отивайте в чужбина, колега, но не пречете на тия, които искат в България да учат. В момента вие пречите на хората да имат занятия. Всичко останало са евтини провокационни въпросчета. Недоволни ли сте от измирането на мамутите? Щото и срещу това можем да стачкуваме. Не е трябвало да измират – толкова красиви животни!“;

„Знаете ли какво ще се случи? Ще бъдат сменени патроните на вратите и ще бъдат заменени с нови и ще бъдете заключени! Ще има охрана отпред и който иска да ходи по естествена нужда, ще бъде воден.“;

„Журналистите казаха, че сте 26. 2000 влязоха и излязоха около вас и ви се подсмиваха. Не ви ли е срам от това? Айде да ръкопляскаме. Не, аз разбрах, че вие сте будните, а 20 хил. са заспали и ще ги предупредя за това. Не виждате ли, че сте в изолация? Жалка, тъжна изолация“, казва ректорът на студентите си.

Думите му рязко ни върнаха към време, което днешните студенти няма как да помнят – на Държавна сигурност, на сплашвания и демонстрации за всемогъщата държава (партия) и нищо незначещия човек, където думите „свобода“ и „граждански права“ са с неизвестно значение. Затова решихме да проверим плод на грешка, случайност, натиск или на напълно осъзнат избор е попадането на Стати Статев в Държавна сигурност. Още първите редове от справката на кап. О. Бохоров, вербувал Статев – агент Стойновски, ни убедиха във второто.

Описаното вълнение и заявената готовност на Статев да служи на ДС като негов дълг явно са били съвсем искрени – от 72-страничното досие се вижда как той е предавал колеги по своя инициатива, когато от ДС не са подозирали за дейността им, камо ли да искат информация от агент Стойновски за тях. Още повече, че Стойновски е бил секретен сътрудник към Първо главно управление (ПГУ), а не към VI управление.

Статев е проучван от ДС още през 1983 г. Поводът за вербуването му за Първо главно е 9-месечна специализация в САЩ по темата “Supply-side management and structural changes in the USA”, финансирана от фондация “Фулбрайт”. Статев кандидатства за стипендия чрез Министерството на културата, науката и просветата, която впоследствие получава.

Стати Статев е наясно още от първата среща с оперативния работник кап. Бохоров какво приема.

“Накратко му обясних в какво ще се изразява нашето сътрудничество. Акцентирах вниманието му върху задължението да пази в пълна тайна това сътрудничество, а така също и върху необходимостта от редовно поддържане на двустранните ни контакти с оглед обсъждане на възникващи въпроси и търсене на оптимални начини за тяхното решаване”, пише кап. О. Бохоров.

Тогава Статев го информира, че му предстои посещение в гр. Карагуевац (Югославия) и капитанът му насрочва нова среща, на която да му даде инструкции.

 

Очаквайте утре в OFFNews за кои свои колеги е писал доноси професор Статев, както и документи от досието на агент Стойновски.

Статията "Стати Статев: Мой дълг е да стана агент на ДС (из досието на агент Стойновски)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: