Икономическа пропаст разделя София и останалите региони

Политиката на сближаване на регионите търпи провал. Пропастта между София и останалите големи градове расте, Северна България все повече изостава в икономическото си развитие от Южна. Това показва проучването "Регионални профили: показатели за развитие 2013" на Института за пазарна икономика (ИПИ).   Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от получаваните услуги в училища, университети и болници.   Развитието на областите е оценявано на основата на 58 показателя, обединени в осем категории - икономика, инфраструктура, данъци и администрация, география, образование, здравеопазване, околна и социална среда.   Дисбаланс между Севера и Юга   Проучването показва огромен дисбаланс между Северна и Южна България. Седемте области с най-ниска заетост - под 40% са в северната част на страната, докато седемте с най-висока са на юг от Стара планина.   Подобна е картината и по отношение на икономическото развитие, като юга се справя по добре с кризата в сравнение със севера.   Причините за това са демографската структура на населението, която е по-лоша в Северна България, където възрастните са повече от тези в трудоспособна възраст. Не трябва да се подценява и факта, че през последните 5-6 години, огромната част от инвестиционната активност в инфраструктурата беше съсредоточена в Южна България, коментира Явор Алексиев. С изключение на втория мост над Дунав при Видин – Калафат друг голям реализиран инфраструктурен проект в Северна България няма.   В северната част на страната рисковете от "посивяване" на икономиката са по-големи.   Само в 10 области се очакват покачване на заетостта, като те са отново в Южна България. Това става ясно от допитване сред 2000 фирми.   Всяко пето плащане за здраве е под масата   Всеки пети пациент плаща на ръка за здраве, показва още проучването на ИПИ. Една четвърт от болните пък отиват в други области да се лекуват.   Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата, констатира проучването. Изводът е направен въз основа на влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.   Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.   В повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни ИПИ обясня с рязкото влошаване на пазара на труда от 2010 г. насам.   Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни "донори" на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София, Пловдив, Стара Загора и Шумен.   Чуждите инвестиции липсват   Ситуацията с преките чужди инвестиции е още по-сериозна, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни, пише в анализа. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.   Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.   Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове, темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата, се подобряват чувствително.   Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата, обобщават икономистите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: