„Френската“ цигара

Автор: Юрий Йорданов

Тази кратка история се повтаря вече два пъти на протестите вечер. Дълго мислих дали да го напиша, но в тази тъжна история има нещо прекрасно – духът се бори да победи нищетата. Живи сме.

При нас от тъмното, от нищото, идва една жена на възраст над 70 години. Приведена, облечена вехто, с едни и същи дрехи, скрила се зад очила и шапка. Носейки в ръцете пликове на някоя от търговските веригите, пълни с някакви хартии, мъкнейки ги с усилие. Винаги една и съща.

И така всяка вечер. И все един и същ разговор. Пита ни на френски език – „имате ли цигара?“. И когато чуе отговора „да“, веднага иска две цигари, които бързо прибира в джоба си, за да ги изпуши в къщи „на кеф“.

Думите тя произнася, забързано, но те гледа в очите, извинявайки се и сигурна едновременно в отговора на попитаните.

Когато се загледате в пръстите на ръката, която взема цигарите – ще видите едни издължени, кокалести пръсти на човек, занимавал се с духовност, очите й са свити от годините. С един сребърен пръстен, който не е евтин – сложно направен, със зелен камък. Неествено голям за пръста й днес.

Всяка вечер тази жена бяга от себе си и от несретния си живот през останалия й единствен „щит“ – нейния френски език, който я е спасявал и се е препитавала с него.

И изчезва в тъмнината, към своя дом, с двете цигари, „спечелени“ от нейното минало и „последения й интелигентен „ход“ – да не проси, а да моли – на френски.

Останалото й самоуважение я е накарало да се спасява по този тъжен начин.

На втората ни „среща“ – направо й дадох две цигари, спестявайки й ненужното обяснение.

България, 2013 – страна на спасяващите се души. Поединично, тъжно, оживявайки.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора.

The post „Френската“ цигара appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: