Ще успее ли Обама да открие Куба?

Президентът на САЩ Барак Обама заяви в щата Флорида, че администрацията му може да преразгледа икономическите санкции срещу Куба. “Трябва да бъдем разумни, да обновяваме политиката си - каза Обама. - Фидел Кастро е дошъл на власт, когато тъкмо съм бил роден. Наивно е да смятаме, че политика, актуална за 1961 г., ще дава ефект и днес, в ерата на интернет и свободното движение по света.”

Щатското икономическо ембарго срещу Куба бе въведено в отговор на мащабната национализация на американски имоти от островните власти. По-късно лидерите на САЩ обясняваха, че мярката остава в сила, тъй като Куба се меси в работите на други латиноамерикански страни, предоставя военна помощ на партизаните в Централна Америка, участва в бойните действия в Ангола и Етиопия, изобщо се държи на международната арена като разпасал се тинейджър хулиган.

Кубинските лидери пък оправдаваха с тези санкции (упорито ги наричаха “блокада”) своята неспособност да изградят на острова модерна ефективна икономика вместо неработещата казармено-разпределителна система съветски модел. Твърдяха, че щетите от тази “блокада”, нараствайки всяка година, са стигнали за половин век астрономическата сума 1,1 трилиона долара.

То се знае, Куба би спечелила от нормални търговско-икономически отношения със съседната държава. В оплакванията по повод “непоправимите щети” от санкциите обаче прозира и доста лукавство. Никой не забрани на кубинците да купуват от Канада модерни технологии, да градят на острова модерни хотели с помощта на Испания, да си доставят храни от Китай, да строят инфраструктурни обекти със съдействието на Бразилия. Без да споменаваме, че “американският империализъм” нямаше как да блокира венецуелските де факто безплатни доставки на петрол за кубинците - 130 хиляди барела дневно.

Същевременно Куба твърде успешно използваше търговско-икономическото ембарго на САЩ за пропагандни цели. Въпросът за вдигането му всяка година се поставя на гласуване в ООН. Огромното мнозинство държави се обявява против тази мярка. На тазгодишната сесия на Общото събрание примерно 188 страни подкрепиха идеята да бъдат спрени американските санкции срещу Куба, а за запазването им се изказаха единствено самите САЩ и Израел.

Барак Обама неведнъж е повдигал въпроса за нуждата от преразглеждане на стария курс. Тук го подкрепят ключови членове на екипа му - държавният секретар Джон Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл. Долколко е реално обаче Белият дом бързо да вдигне едно половинвековно ембарго? Скоро след победата на Обама в изборите от 2008 г. администрацията на демократите смекчи санкциите срещу Куба - позволи на кубинците в САЩ да изпращат доста по-големи парични суми на бедните си роднини и по-често да посещават острова, разреши и по-голям брой американци да пътуват до Куба с хуманитарна, научна или журналистическа цел.

Белият дом обаче, ще не ще, се вслушва и взема под внимание нагласите на крайно влиятелната кубинска диаспора, а тя в общи линии не гледа с добро око на отслабването на натиска срещу режима на Кастро. В САЩ живеят 1,7 милиона кубинци, включително 1,3 милиона в щата Флорида. Икономическият им потенциал е огромен. По данни от Университета на Флорида, активите на кубинската диаспора надхвърлят 50 милиарда долара (за сравнение БВП на Куба е 60 милиарда долара). Средногодишният доход на един кубиноамериканец е 30 хиляди долара, доходът на обикновения островен кубинец - около 400 долара.

Политическото влияние на кубинската диаспора е трудно да се надцени. Трима американски сенатори произлизат от семейства, емигрирали по различно време от Куба. Един от тях - републиканецът Марко Рубио, може ...

Свързани новини: