Дупница: За Сашка Васева е признаваме, но Пацо е от Бобов дол

Десислава Панайотова – Янкова,

Dennews.bg

Този текст ни беше изпратен от редакцията на сайта Dennews, който е специализиран в новините от Дупница и региона.

Повод за коментара са студентите, които вчера пяха “Пацо в Дупница!” и категорично отказват техния град да поеме отговорност за Пламен Орешарски, който дори според Уикипедия вече е “Пацо от Дупница“.

 

Дупница е революционен град. Когато се „подпали”, разбира не само цяла България, но и целият свят!

Дупница не реагира бурно и на пръв поглед изглежда да не е съпричастна към гражданските протести в последните месеци, но има своите лица в походите в столицата.

Дупница е омерзен град. Оцапотен и потиснат. Знае какво е да те мачка стоманеният ботуш на комунизма и олигархията от първо лице и то още тогава, когато днешните протестиращи студенти са били още мънички деца, та и родителите им са били непълнолетни.

Дупница знае да се бие за родината. Дали под командването на

ген. Георги Тодоров – дългогодишен командир на Седма пехотна Рилска дивизия базирана в Дупница, под чието ръководство и командване освобождава Вардарска, Пиринска и Егейска Македония от турско робство (през Балканската война – 1912 г.), командващ Втора армия (1914-1917г.), заместник главнокомандващ действащата армия на царство България (1917-1918 г.), високонадарен военачалник, всеобщо уважаван от дупничани, първият „Почетен гражданин на Дупница-1932г.” дали със сърцето на подпоручик Борис Змияров, първата жертва на Балканската война и Димитър Янакиев, спасил Самарското знаме!

Дупница е люлка на обичта и отдадеността на просвещението. Дали с възрожденския плам на 

Христаки Павлович-Дупничанин. Виден представител на българското Възраждане, основоположник на модерната педагогическа теория и практика в България, автор на първата „Българска граматика”, на „Аритметика или числителна наука”, на „Царственик или история болгарская”, смел борец срещу гръкоманството в България, възпитал стотици българи-патриоти между които Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Тодор Хрулев, Стафан Стамболов, Олипи Панов и др.

Дали с твърдоглавието на

Димитър Янков Бисеров-Околията – виден деятел на българското Възраждане от местен мащаб, високоинтелигентен за времето си, дългогодишен учител в Дупница, провеждал обучението по модерната за онези времена „Взаимноучителна метода”- адаптираната Ланкарстърска система на обучение в България. По негова инициатива са разкрити девически паралелки в класните училища в Дупница, което представлява нов етап в развитието на просветното дело. Активен читалищен деец, сподвижник на Васил Левски, на когото съдейства за основаване на местния революционен комитет. Завещава голяма сума за изграждане на читалищна сграда в Дупница.

Или с размаха на

генерал Тодор Радев – министър на Народното просвещение в кабинета на ген. Пенчо Златев (1935-1936г.). По негова инициатива в Дупница се открива Институт за прогимназиални учители по всички специалности (1935 г.), който подготвя над 25 000 учители за цялата страна. Във военната си кариера ген. Радев достига до главен инспектор на артилерията в българската армия.

Или с факта, че в Дупница отваря първата Гимназия в Югозапада, многоооо преди Благоевград да се отърве от калните грудки.

 

Дупница има своя принос в науката. Дали с откритието, прoменило света, на

акад. Георги Стефанов Наджаков – световноизвестен учен, специалист в областта на ядрената физика, ректор на СУ „Св.Кл.Охридски” (1945-1952г.), автор на оригинално научно откритие за фотоелектричния ефект, който заляга в основата на размножителната техника – ксерокса. Дългогодишен директор на Научния институт за ядрени изследвания-гр. Дубна (Русия), председател на Националния съвет за мир и международно сътрудничество, народен представител (1947-1962г.),научен сътрудник в института по ядрена физика „Радиум”-Париж, под ръководството на Пиер и Мария Кюри. Най-изтъкнатият дупничанини в областта на науката.

Или с делото на един от основоположниците на БАН

акад.Тодор Самодумов – изтъкнат учен-педагог, основател и пръв директор на Научно-изследователския институт по педагогически науки при БАН, народен представител (1934-1938г.), деятел на Световната организация за мир, председател на Националния комитет за защита на мира (1954-1959г.), зам.председател на международното Палуожко движение на учените за мир (1955-1957г.). Инициатор е за откриване на Дома за деца и юноши без родители – гр. Дупница (1952г.)

Няма да отнемам повече от времето на забързаните в ежедневието си оцеляващи и ранобудници с исторически справки.

Последно: Дупница е родният град и на Станке Димитров, спорно име и до днес. За комунисти и социалисти – повод за гордост, за историята – осъден на смърт за участие в атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г.

Носим и ще носим този белег.

Но щом в социалните мрежи е модерно да се споделя снимката на най-бедният президент в света – този на Уругвай, е добре да се знае, че и Дупница е имала своя Хосе Мухика преди доста лета.

Д-р Коста Петров – кмет на гр. Дупница (1920-1923 г.) По негова инициатива и под негово ръководство са построени временни жилища за бежанци от Македония, на поносима цена са продадени 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца, чиито родители са загинали в Балканската и в Първата световна война. Направил е постъпки за електрификация на града.

Макар „откраднат” от комунистите за „свой”, всъщност принадлежи на Дупница. Раздавал е заплатата си на бедни и бежанци. И защото самият той изтънял като стар балтон – вместо риза носил само бяла яка – за да бъде спретнат и чист, без да харчи пари за дрехи.

Дупница има и Димитър Икономов-депутат, активен участник в спасяването на евреите от Дупница, Кюстендил и Беломорието. Близък съратник на Димитър Пешев.

Признаваме и без бой!

Сашка Васева е наша, макар в повечето случаи да се червим на споменаването й, а в други да сме готови да пренапишем данните в личните си карти. Но наши са и Александрина Пендачанска, Диман Панчев, Невена Коканова, Леа Иванова, Лео Конфорти, Арон Аронов…

Така че, когато сочите пръст срещу Дупница само със Сашка Васева, останалите четири пръста сочат срещу вас в питане знаете ли кои са останалите.

Признаваме, макар тук вече да има и шамари, братя Галеви са свързани с Дупница.

Но те са част от ботуша, споменат в началото, за мачкане на революционния град. Изкуствено насадени в Дупница, за да сложат юзди да свободолюбието и размаха й.

Ако се чудите какви ги приказвам – вижте в Уикипедия, за разлика от „Пацо от Дупница” там грешка няма и родните им места са коректно изписани.

Ранобудните, очертани в опoрните точки на МВР трябва без много приказки да разберат защо безименната машина за мачкане на Гражданския дух побърза да прекръсти Града на барикадите в Града на Братя Галеви. Всеки посочил ни с пръст за „Братя Галеви” трябва да знае че останалите четири го сочат с въпроса, защо в Дупница и КОЙ.

Защото Дупница поиска промени, стандарти и политики, които тогава по същия сценарий и срещу сегашните протести бяха изопачени, а наказанието дойде с насилственото заробване под посочени, не и без участието на партията, велможи.

Дупничанин трудно би повярвал на сводки от сорта на „не е добре с главата”, защото е изпитал ченгесарските методи за обработка – при нас обаче са „от града на Галеви и Карамански”.

Ето, Карамански също си го припознаваме. Даже в една от редакциите в Уикипедия бе първи в списъка с известни личности. Ще си го носим. И него, и Злати Златев-Златистия.

Но да се разберем: Орешарски нито е наш, нито го искаме.

Пламен Василев Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в общинската болница в Станке Димитров, сегашна Дупница, защото болницата е обслужваща за тогавашната Дупнишка околия. Престоява в Дупница не повече от седмица в родилното отделение, след което животът му преминава в Бобов дол.

Фамилията Орешарски е от кочериновското село Фролош (съставено от 54 махали!), там са родени и двамата по-големи братя на малкия Пламенчо – Симеон и Милети.

До 7 кл. Пламен Орешарски учи в ОУ „Никола Вапцаров” в Бобов дол, като негова класна ръководителка и преподавател по биология и химия е Йорданка Атева.

Тя до ден днешен се гордее с него. Видният учител по математика Кирил Атанасов обаче има друг повод за гордост, а именно че е писал оценка „много добър пет” на бъдещия икономист и настоящ министър-председател. Точна справка за Орешарски може да бъде намерена на 947 страница от монографията на гл.ас. Хаджийски „Просветно дело в Дупнишка околия през 20 век”, 2009 г., простираща се на 1752 страници. Данните за Орешарски са част от материала за неговата класна ръководителка Йорданка Атева.

След завършване на основното си образование в Бобов дол той продължава образованието си в математическа гимназия в София.

И защото „Пацо от/в Дупница” си обяснявам и със звученето на името на града ни,

още едно уточнение – Дупница идва от „дъб“, затова и в историята името се е променяло – Дъбница, Дубница. Неколцина твърдят, че Дупница идва от дупка, но не тази, в която искате да заврем Орешарски, а дупка, образувана от местния ландшафт в полите на Рила планина и по течението на река Джерман, която утолява жаждата на половин София.

Тук пак се сещам за ръката, когато ни сочите с „Дупница” – като смятате че ни обиждате с онази дупка, останалите пръсти не ви питат, а казват, че сте пън, дали от дъб или от друго дърво не е ясно.

И едно предложение: Скандиране „Пацо в Бобов дол“

Ще се присъединим на драго сърце, не само защото той сам се нарича бобовдолец (поне преди да замлъкне като риба), не само защото Дупница иска #оставка, но и защото иска промяна, а не подмяна. А в началото на истинската промяната не са таблетите на депутатите, а с право оградените учреждения, като в Бобов дол.

Годините ми не са много, макар че редом до повечето от протестиращите сега съм прецъфтяла. Бях на първите митинги. Не в количка като децата на моите приятели, които днес са около Парламента, но с едно мече, което беше почти колкото мен.

Щях да докарам инфаркт на родителите си, когато без да ги предупредя се изрепчих на сцената на първия митинг в Дупница с искане за свобода и морал, и извиках от микрофона „И за мен!”. Тогава поисках да се борят за мен – те, големите.

Бях и на Дупнишките барикади. Нонстоп. Вече гимназистка. Тогава усетих полицейски клин в ребрата, но и приятелски рамене около мен. Бях и на кадрите по световните телевизии, които ни показаха почернели като африканци от огньовете с които се греехме, но очите ни грееха по-силно, защото вярвахме, че се борим за себе си.

Сега седя в домашния си офис. И ми е тъжно.

Тъжно ми е, че няколко поколения загубиха и губят живота си в борбата с един и същи Кракен.

И се страхувам. Страхувам се, че още не сме си взели урок да отвръщаме и оцеляваме в милиционерските хватки, ама не тези на полиция и жандармерия, а на митичния Кракен.

И се срамувам. Срамувам се, че смачкана от такава хватка, Дупница не намира сили да изригне. Защото енергията й бе сломена от „опорни точки”, доноси и орезиляване от типа „не добре с главата”.

Срамувам се, че Дупница падна жертва на омаскаряването. Затова, разбира се, помогна и апатичното и по български податливо на сеири отношение на същия народ, който сега гледа по телевизора протестиращите в столицата.

Страхувам се, че опасността студентите, които сега викат „Пацо в Дупница” може да бъдат сполетени от нашата съдба. Защото Кракен не обича гордо изправените глави. Реже ги, а след това „народа” обича да си играе с тях-да ги търкаля в пясъка, за да има на какво да се смее.

Не се сърдим на пръста, който ни сочи, (макар и по погрешка), но не може и да махнем с ръка просто така.

 

П.С. Някой ми отговори на думите, че Орешарски е от Фролош, което не е Дупница с въпрос: Кой го знае Фролош?

Ами КОЙ?

Фролош е селото на Владимир Димитров-Майстора. Ето ги пак четирите пръста и онази черта, която всъщност е част от промяната, която искаме.

#Пацо в Бобов дол

И Само МАРЕК!

Опа! Кой се обърка? Говорим за футболния МАРЕК, премазал Байерн. Само МАРЕК и за настоящия волейболен шампион на България!

Статията "Дупница: За Сашка Васева е признаваме, но Пацо е от Бобов дол" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: