За кой Ататюрк говорим?

в. Хюриет дейли нюз

Над един милион души посетиха мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк на 10 ноември, когато бе отбелязана 75-ата годишнина от кончината на основателя на съвременна Турция. Това е без прецедент. Очевидно Ататюрк преживява възраждане сред турците.

Негови портрети красяха транспаранти и знамена на протестиращите за парка Гези и продължават да присъстват на антиправителствените протести на младите хора. Това изглежда е реакция спрямо премиера Реджеп Тайип Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Дори Марк Чемпиън от Блумбърг сега признава, че е сгрешил за Ердоган. “Неприятно ми е да призная, но параноичните секуларисти, които от десет години твърдят, че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган крие таен дневен ред, се оказват прави”, посочва той в свой вчерашен материал в Блумбърг.

Западните анализатори обикновено късно схващат случващото се в Турция. Това показва моят опит като журналист през последните 30 години. Първоначалният им “bete noire” (предмет на омраза) бяха “кемалистите”, за които те казваха, че потъпкват кюрдите и че чрез мощната си армия не позволяват на демокрацията и човешките права да просъществуват в Турция. Това, разбира се, беше самата истина.

Така че те приветстваха Ердоган, когато той започна да разглобява кемалистката система, като същевременно изобщо не обръщаха внимание какво представлява той в основата си и какво би значило за Турция пълното разтурване на тази система. Въпреки че кемализмът несъмнено беше потиснически в миналото, очевидни станаха и рисковете от детрониране на Ататюрк като национален символ за турците в отсъствието на по-добър символ на съвремененността.

Казано просто, Ататюрк е разглеждан като антидот на Ердоган и ПСР, които въпреки придвижването напред в ислямистката си програма, все още не са в позицията открито да ругаят основателя на светската република.

Това би било твърде голяма стъпка за тях, така че това, което правят, е да използват Исмет Иньоню, брата по оръжие на Ататюрк и съосновател на светската република, като фигура посредник, която свободно могат да мразят. И докато Ататюрк се радва на възраждане 75 години след смъртта си, “За кой Ататюрк всъщност говорим?”.

Представителите на стария кемалистки лагер копнеят за Ататюрк, различен от онзи, който младата прогресивна либерална и образована младеж, излязла на улиците, възхвалява днес. За тази младеж Ататюрк е не просто символ на секуларизма, та бил той и недемократичен. Той представлява и демокрация в западен стил, либерализъм, толерантност и съвременност. Много млади хора нямат проблем с правата на кюрдите, християнските малцинства, забрадките, либерализма и т.н. Те искат просто истинска демокрация, която уважава всички човешки права и начини на живот.

Такива неща определено бяха неприемливи за твърдолинейните и елитарни кемалисти от миналото, гледащи от високо на пренебрегнатите консервативни маси на Анадола, които като реакция наложиха впоследствие Ердоган и неговата партия.

През 1945 г. Турция беше на същата стартова линия като много европейски държави в състезанието за задълбочаване и подобряване на демокрацията. Тази възможност беше прахосана през последвалите десетилетия, а Турция се превърна в страна, която безмилостно гнети своите малцинства и безнаказано нарушава човешките права.

Това всичко се случи пред очите на кемалистите, които се уповаваха на Ататюрк като на спасител.

Оправданите критики от Запада за състоянието на демокрацията и човешките права в Турция накараха тази кемалистка класа да мрази всичко европейско. Това включваше и ценностите, които формират истинската демокрация. За тях да имаш западен вид беше достатъчно.

Ердоган не може да даде на днешните млади хора, ...

Свързани новини: