Протестът – накъде и докога?

Следващите избори ще са извънредни

Едва ли съм единствен, който си поставя такъв въпрос. Той, доколкото разбирам и чувам, се дискутира вече много по-интензивно и в средите на самите протестиращи. Другаде, в НБУ, тече и семинар с подобно заглавие. Мнозина от наблюдаващите отстрани протеста, също вероятно се питат вече същото.

Най-лесните отговори, които трябва да разделят споделящите ги на два непримирими лагера са: а) протестът продължава докрай, т.е. до оставка на правителството, разпускане на парламента и нови избори; б) протестът незабавно се прекратява, защото не може да постигне целите си, правителството се оставя да работи, та дано да свърши нещо полезно.

Това манихейско противопоставяне не оставя място за друга позиция – ако не си с едните, си с другите, ако наблюдаваш отстрани, си приканен настоятелно да заемеш позиция или се превръщаш във враг и на едните, и на другите. За да няма съмнение в моята позиция, веднага ще кажа, че смятам моралните основания на протестиращите срещу правителството за напълно основателни, защото не може никой да не е поел вече отговорността за позорното назначение на Делян Пеевски (оставката на този, който е отговорен, не се състоя, това повлече искането за оставка на цялата власт).

Но отново да няма съмнение в позицията, смятам, че това не освобождава протестиращите да се питат непрекъснато – накъде и докога? Накъде, защото трябва да има яснота, докъде смята да стигне този граждански протест, в който напоследък студентите са една от най-активните му части. Какво повече от това? Какво следва, ако досега тази форма на протест не е довела до резултат? Ще бъде ли направена следваща крачка, ще бъде ли прескочен следващ праг? Докога също е важен въпрос – защото най-големият риск на една протестна форма е тя да се банализира, да стане всекидневие – престават да й обръщат внимание.

Струва ми се, че част от ситуацията, която се превръща в един мащабен пат (никой няма полезен ход) се дължи на това, че замесените актьори не разбират нещо важно, всеки сам за себе си.

Правителството не разбира, че е резултат на много случайно и крехко съотношение на политическите сили, че няма никакво истинско парламентарно мнозинство зад себе си, че има рекордно нисък рейтинг в обществото и поради това дори полезните му инициативи се отхвърлят като опит да се прикриват различни частни интереси. Не разбира също така, че го подозират масово в прокарване на лобистки интереси, дори и когато наистина не го прави.

БСП и ДПС не разбират, че не са спечелили изборите и затова не могат да управляват така, сякаш са победители. БСП не разбра в частност, че напълно разочарова най-минималистичните очаквания за едно „нормално управление“, което да замени правителството на ГЕРБ. ДПС не разбра в частност, че заплахата за етническия мир вече никак не може да оправдава търпението към такива казуси като Делян Пеевски или Христо Бисеров. Двете заедно не разбраха, че сегашният парламент, ако продължи да функционира в зависимост от благоволението на „Атака“, именно заради това е вече много компрометиран.

ГЕРБ от своя страна не разбра, че макар и първа по брой на депутатите партия, е изолирана от всички останали и именно затова не може да продължи да управлява, нито сама, нито в коалиция. Затова ГЕРБ не иска да приеме, че сега е в опозиция, търси реванш, но не разбира, че протестите не са за това, Бойко Борисов да се завърне на бял кон. Дори това да се случи, ще е стечение на обстоятелствата, а не масовата воля на протестиращите. ГЕРБ не разбраха, че протестът отхвърля всички сегашни големи партии, включително и тяхната. ГЕРБ не разбират също, че когато ...

Свързани новини: