Героите от “Парк де Пренс”: 20 години по-късно

На днешния 17 ноември преди 20 години футболистите накараха цяла България да излезе на улицата. Екзекутираха “петлите” насред “Парк де Пренс”, а след това смаяха света в Америка през 1994 година. Минаха 20 години. Ето ги тях, 11 титуляри и 2 резерви, които победиха Франция с 2:1 на 17 ноември 1993 година. Блиц Спорт пише какво стана с тях след един от най-паметните мачове в историята на българския футбол.

Борислав Михайлов – легендарният вратар изигра блестящо световно първенство в САЩ и е с основни заслуги за четвъртото място. На „Парк де пренс“ Боби беше вратар на Мюлуз (Франция), после се върна в „Ботев“ (Пловдив). Игра още в Рединг, Славия и завърши кариерата си в Цюрих. През 2000 година бе избран за член на Изпълкома на БФС, а от 2001-ва е първи заместник председател. През 2005 година свали от власт Иван Славков-Батето и за първи път спечели мандата начело на БФС. Тогава с помощта на част от четвъртите в света пое управлението на българския футбол, та чак до днес. През 2009 година бе избран за втори път за президент. Михайлов е член на Изпълкома на УЕФА и близък до Мишел Платини. В личен план Боби се раздели с първата си съпруга точно около паметния двубой на „Парк де Пренс“, от която са синът му Николай и дъщеря му Бисера. След световното в Америка тогавашният вратар се запознава с Мария Петрова, от която има дъщеря Елинор

Емил Кременлиев – блестящ десен бек, от който започна атаката за великия гол на Емил Костадинов. Срещу Франция Кременлиев все още беше в „Левски“, след това игра в Олимпиакос, после за кратко пак при „сините“, премина и за няколко сезона в ЦСКА. Отиде в Унион (Германия), мина през Спартак Варна, Марек, Конелиано и Казичене. Беше играещ президент на Казичене, опита да влезе и в политиката, като се кандидатира за кмет на селото. Пробва се и в бизнес с недвижими имоти, но неуспешно, в началото на тази година се разведе официално със съпругата си Таня. В момента е далече от футбола.

Трифон Иванов – железен! Туньо се беше позагубил, но в последно време се появи покрай турнири за аматьори на малки вратички. Преди няколко дни френско издание го нарече Вълка. На мача на „Парк де Пренс“ играеше за Бетис, после се върна в ЦСКА за кратко и замина за Рапид Виена. С австрийския тим е шампион на Австрия, финалист за КНК (загуба на финала от ПСЖ). След това Туньо игра и в градския съперник на Рапид – Аустрия Виена, върна се в ЦСКА през пролетта на 98-ма и накрая завърши кариерата си в нискоразредни отбори в Австрия. Трифон беше част от националния отбор за европейското през 1996 година и световното през 98-ма. Той ни класира за Франция`98 с гола срещу Русия. След приключване на кариерата си започна бизнес с бензиностанции. Железният бранител имаше няколко жени в живота си, както и три дъщери от различни връзки.

Петър Хубчев – перфектен и много умен защитник. На „Парк де Пренс“ все още носеше екипа на „Левски“. Изнесе добро световно първенство в Щатите. След това замина за Хамбургер, на който дори бе капитан. След това премина в Айнтрахт Франкфурт. Участва на европейското първенство през 1996 година, но не и на световното две години след това. Петър Хубчев вече е доказан треньор, един от малкото, успял в занаята от героите на „Парк де Пренс“. Петьо започна работа като помощник в Айнтрахт, след това асистент на Пламен Марков в националния отбор (участие на европейското първенство през 2004 година). Хубчев бе треньор на Славия, както и на Черноморец Поморие, който извежда на финал за Купата на България, „Ботев“ Пловдив, а от 2012 година е начело на Берое. Със старозагорци наставникът печели купата и суперкупата на България. След успехите бе удостоен със званието почетен гражданин на Стара Загора.

Цанко Цветанов – на „Парк де Пренс“ беше в „Левски“. След това подписа с немския Валдхоф, който уж беше сигурен участник в Първа бундеслига, но влизането му в елита се провали. След това Цветанов изигра три сезона на високо ниво в Абърдийн, още три в Енерги Котбус, върна се за един сезон в „Левски“. Завърши кариерата си в Етър. Цанко игра на европейското първенство през 1996 година, а последният му мач в „А“ тима е именно в края на 96-та. От няколко години Цанко Цветанов е неотлъчно до Станимир Стоилов в треньорската професия. Бившият №4 е асистент на Мъри в „Левски“, Литекс, Анортозис, националния отбор и сега в „Ботев“ (Пловдив). Беше временен треньор на Етър по време на турското управление на клуба.

Златко Янков – Димитър Пенев го бъркаше и го наричаше Златков. Бившият №6 беше гениален в средата на терена, мислеше с един ход преди останалите. Златко беше в „Левски“, когато игра срещу Франция на 17 ноември. След това изигра перфектно световно първенство. Той даде гениалния пас на Лечков за гола срещу Германия на четвъртфиналите. Янков премина през Байер (Юрдинген), Бешикташ, Аданаспор, Нефтохимик, Локомотив София, Ванспор, Генчлербирлиги, Черноморец и Камено. Фара, както го наричат приятелите му, игра на Евро 96 и Световното 98-ма във Франция. След края на кариерата си заемаше ръководен пост в Черноморец, в момента е част от щаба на Нефтохимик.

Йордан Лечков – гениалният плешивец! Така го наричаха по време на лудото американско лято. Лецата беше в Хамбургер по време на мача с Франция на „Парк де Пренс“. След това на световното в Америка Данчо беше един от най-добрите. Заби феноменален гол на Германия и ни класира на полуфиналите. Игра в Марсилия, след това премина в Бешикташ. В Турция обаче Данчо си тръгна със скандал, напускайки самоволно. Това доведе до спиране на правата му, а той решава да прекрати кариерата си и да започне бизнес. Открива хотелски комплекс „Империя“ в Сливен, а през 2001 година се връща на терена. Играе един сезон в ЦСКА, а след това и в Сливен. През 2003 година е избран за кмет на Сливен, а през 2005-та за вицепрезидент на БФС. Напуска кметския пост в родния си град заради обвинения в злоупотреби. Лечков бе говорител на четвъртите в света за Конгреса през 2005 година, на който Борислав Михайлов бе избран за президент.

Красимир Балъков – фамозен полузащитник, един от най-добрите на своето време в света. Бала беше в Спортинг, когато играхме срещу Франция на 17 ноември 1993 година. Краси центрира от корнер за изравнителния гол на Емил Костадинов. После отново Краси даде пас на Любо Пенев, който намери Коща за победния гол срещу „петлите“. Избраха Балъков в идеалния отбор на Световното първенство в Америка заедно с Христо Стоичков. По американските терени беше неуморим. Камерите го показваха как тича през целия терен от едната до другата страна, а медиите го сравняваха с мотор. Крисимир Балъков игра на Евро 96 и Световното 98-ма. След Спортинг премина в Щутгарт и се превърна в легенда. Феновете го определиха за играч №1 в историята на немския клуб. С Щутгарт спечели Купата на страната през 1997 година, стана вицешампион 2003-та и участва в групите на Шампионската лига, игра финал за КНК през 98-ма. Помогна за класирането ни на Европейското първенство през 2004 година, но се отказа с края на квалификациите. Беше помощник треньор в Щутгарт, после премина през Грасхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук Сплит и Кайзерслаутерн. Като цяло треньорската му кариера не е от най-добрите, но на терена беше незаменим.

Емил Костадинов – Свети Емил, Екзекутора на „петлите“, Героя и още и още. Без него нямаше да има нито безсънна нощ на „Парк де Пренс“, нито лудо американско лято и т.н. Емо вкара и двата гола срещу Франция и ни изпрати в друга орбита. На Световното игра прилично, но той даде заслугата си на 17 ноември 93-та. Емо носи екипа на Порто, после премина в Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, върна се в ЦСКА, накрая игра в мексиканския Тигрес и Майнц 05. Спечели Купата на УЕФА с Байерн Мюнхен, като остава единственият български футболист с гол на европейски финал (бележи в един от мачовете срещу Бордо). №7 игра на Евро 96 и Световното през 1998 година. Емил Костадинов седна на една маса и подкрепи Борислав Михайлов навремето и от тогава е член на Изпълкома на БФС. Няколко пъти Екзекутора на „петлите“ заема управленски пост в ЦСКА.

Христо Стоичков – световната звезда, носителят на „Златната топка“ за 1994 година. На „Парк де Пренс“ Стоичков вече беше лидер на Барселона. Христо вече беше стъпил и на европейския връх (носител на КЕШ през 1992-ра). Безспорно най-голямото име на националния ни отбор по това време. Камата стана голмайстор в САЩ с 6 гола (заедно с Олег Саленко) и получи „Златната обувка“, беше избран в идеалния отбор. Легендата игра на Евро 96 и световното първенство през 1998 година. Игра един сезон в Парма, върна се в Барселона, а през пролетта на 98-ма и в ЦСКА. После започна обиколка из света – Ал Насър (Саудитска Арабия), Кашива Рейсол (Япония), Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед (САЩ). През тези 20 години беше част от какви ли не слухове, интриги, скандали. Не успя при нито един от опитите си да направи бизнес. Отдаде се на треньорска дейност директно от националния отбор. Напусна през 2007 година, като някои го обвиниха в бягство заради испанския Селта, където продължи кариерата си. Стоичков обаче не успя да задържи отбора в елита и напусна. След това предприе авантюра в Южна Африка и пое местния Мамелъди Съндаунс. Постигна второ място, но се изпокара с богаташа, който издържаше клуба, и офейка. Повече от една година беше треньор на Литекс, до пролетта на тази година, но имаше колебливи резултати, като трябва да се отбележи, че работеше само с налагане на юноши. Това лято беше треньор на ЦСКА за няколко дни, след като се зае да спасява клуба. Някой обаче го излъга и Камата захвърли всичко и напусна „Армията“. Голямата му война вече почти 2 години е срещу Борислав Михайлов. Почти в началото на кариерата си в Ловеч Христо Стоичков предприе яростна атака срещу Боби, на когото помогна да стане президент през 2005-та и после през 2009-та. Сега двамата не могат да се гледат, не минава ден, в който Стоичков да не обвини Михайлов в далавери и тем подобни. Няколко пъти Христо призова бившия си съотборник на детектор на лъжата. Именно заради управлението на Борислав Михайлов се счита, че Стоичков ще се кандидатира за президент на БФС. В личен план сила му дават съпругата Марияна и двете дъщери Христина и Михаела. Христина е в САЩ, където се дипломира.

Любослав Пенев – големият отсъстващ от световното първенство в Америка. Любо даде последния пас на Емил Костадинов за победата срещу Франция, но след това пропусна мондиала заради коварна болест. Всички играха за него, а той гледаше паметните мачове по телевизията, докато се лекуваше. Срещу Франция Пенев беше във Валенсия. През 1996 година спечели дубъл – титла и купа с Атлетико Мадрид, игра в Компостела и Селта. След това се завърна като президент на ЦСКА, но набързо предаде властта на Васил Божков. Любо се върна на терена заедно с Лечков и игра в ЦСКА през есента на 2000 година, завърши кариерата си в Локомотив Пловдив по покана на вече покойния президент Георги Илиев. Пенев започна треньорската си кариера като помощник на Пламен Марков в националния отбор. След това мина през ЦСКА и постигна нелоши резултати, класира отбора в групите на Лига Европа, побеждавайки Динамо Москва. Любо стана шампион като треньор на Литекс през 2011 година, а през ноември същата година пое националния отбор. С Пенев националите „отлепиха ютията“, както той се изрази и играха добре в изминалите световни квалификации. Само преди няколко дни селекционерът удължи с още две години договора си. В личен план Любо беше женен за Даниела Серданова, от която има син. От години Пенев живее с настоящата си приятелка Кристина, от която също има син.

Даниел Боримиров (влиза като резерва) – срещу Франция той беше все още в „Левски“ и тъкмо прохождаше в националния отбор. Влезе на мястото на Цанко Цветанов в 82-ата минута. Той е единственият, играл на две световни и две европейски първенства. Боримиров вкара два гола в САЩ, срещу Гърция и една дузпа срещу Мексико. Халфът изкара 9 сезона в немския Мюнхен 1860, а после се върна в „Левски“. На „стари“ години беше най-добрият при „сините“, с които игра в групите на Шампионската лига и стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА. Боримиров беше спортен директор на „Левски“, но напусна, е сега е извън футбола.

Петър Александров (влиза като резерва) – на „Парк де Пренс“ беше в швейцарския Аарау. Отиде на световното първенство в Америка, но не влезе в игра в нито един мач. След това се върна в „Левски“ и стана шампион, игра в Нюшател Ксамакс, Люцерн, Баден, отново Аарау, Кикърс Люцерн и Блу Стар. Петър Александров беше помощник на Красимир Балъков в Кайзерслаутерн и Пламен Марков в националния отбор. В момента продължава да живее в Швейцария, а за последно бе асистент в Люцерн.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: