Рок училище в Кабул - новото лице на Афганистан

Франс прес

Седемгодишното афганистанче Салахдин е дребно на ръст, но в единственото рок училище на Кабул пее “We will rock you” толкова убедително и така силно, че Фреди Меркюри със сигурност щеше да го хареса.

Дали в крайна сметка това не е новото лице на Афганистан - едно малко момче, което пее с цяло гърло песен на “Куин”? Подобна сцена беше напълно невъобразима допреди няколко години по времето на талибанските фундаменталисти 1996 г. - 2001 г. , които бяха забранили музиката и други развлечения.

Училището беше създадено преди около две години в “салона” на къща в Кабул. “Музикантите се събираха редовно тук. Както и други младежи, които ни молеха да изпълним някое парче и се интересуваха как свирим на инструментите”, разказва Хумаюн Задран, един от основателите на училището за рок музика.

“Така ни хрумна да открием рок училище в Кабул. Започнахме лека-полека с няколко китари и с половин комплект барабани. Сега имаме над 35 ученици”, допълва той.

Разположено в жилищен квартал на Кабул, училището носи духа на музиката и изкуството. В градината стените са украсени с графити на местни творци, на една от стените има голяма електрическа китара, на друга - картина на жена, която сякаш се е заплела в булото си.

Във вътрешността на сградата културите са се смесили. Картини със сцени от афганистанското ежедневие са поставени в съседство с огромен портрет в черно и бяло на Джак и Мег Уайт от американското дуо “Уайт страйпс”.

Седнал на една пейка, 18-годишният Омар Пайман дрънка струните на електро-акустичната си китара. Сол-ре-ла минор, сол-ре-до. Това е “Knockin’on a havens’ door”, едно от най-прочутите парчета на Боб Дилън, химн, който начинаещите китаристи не могат да подминат.

“Това е единственото място в Афганистан, където можем да се научим да свирим рок”, казва този фен на бандата “Линкин парк”.

Омар, с едва що покълнала брада и буйна щръкнала коса, е започнал да учи в рок училището преди седем месеца, но е трябвало да убеждава семейството си. Дори и ако талибаните не са на власт в Афганистан, страната си остава консервативна.

“Те знаеха, че се интересувам от музика, но ми казваха да не свиря, защото се притесняваха за безопасността ми”, казва той.

“За музикантите е много трудно, особено за жените”, потвърждава и Мина Юсуфзай, двадесет и две годишна ученичка по цигулка.

“Жените могат да ходят на училище, за да се учат да четат и пишат, но музиката си остава за тях често пъти недостижима мечта”, допълва тя. “Някои в тази страна предпочитат музикантите да са мъртви”, казва Омар.

В рок училището в Кабул обаче се придържат към максимата, че “музиката облагородява нравите”. “Учениците черпят от музиката нещо, което им позволява да си представят бъдещето по друг начин, да забравят за ежедневното насилие”, казва директорката на училището Робин Ричек, която е американска виолончелистка.

Тази нужда да се забравят нападенията на талибаните, да се мечтае за една отворена към света страна, обяснява може би ентусиазма на учениците в рок училището в Кабул.

“Трудно е да се прави сравнение с учениците, които имах в САЩ, които често пъти бяха много талантливи, но мисля, че учениците в Кабул са по-пламенни”, казва Робин Ричек.

Когато слуша как малкият Салахдин изпълнява “We will rock you”, акомпанирайки си с китара, сякаш е имал дълга кариера зад гърба си, човек е склонен да повярва на твърдението на Робин. Дали Салахдин няма да е бъдещата рок звезда на Афганистан? Или пък рок звездата ще е Ануше, която гордо ...

Свързани новини: