България с висока търпимост към корупцията и слабо защитена собственост

България показва слаби резултати в класацията за възприятия на корупцията и правото на собственост, посредствени в класирането по конкурентоспособност и сравнително добри при икономическата свобода. Това показват резултатите от петия поред годишен преглед на Института за пазарна икономика (ИПИ) на международните индекси и мястото на България в тях. Прегледът е правен с подкрепата на фондация "Фридрих Науман". Прегледът на осемте индекса в тазгодишното изследване еднозначно показва връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението, отбелязват от ИПИ. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост. Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите, отбелязват анализаторите. Те констатират, че напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад. Резултатът на България спрямо останалите страни членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително. Слаби резултати (между 40-60%) България има в индексите за възприятие на корупцията и правото на собственост. Оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия. Посредствени резултати (между 60-70%) – конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (индексите "Херитидж") и условия за правене на бизнес класират България относително по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света. Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (по "Фрейзър") и човешко развитие България се представя добре, като оценката й е около три четвърти от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия. От ИПИ предлагат 87 мерки на базата на изследването как да се доближим до лидерите в класациите. Пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната, отбелязват икономистите. Предложените мерки ще доведат до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж. Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по-бърз растеж, включват следните предложения: - Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование. - Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; - Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд; - Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите; - Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви; - Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест; - Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки; - Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК; - Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години; - Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове; - Повишаване на независимостта на съдебната власт; - Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива; - Намаляване на административните структури и наетите в администрацията; - Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: