В затворени комплекси отдъхва елитът в Пакистан

Франс прес

“Сезам, отвори се!” - щом прекрачиш оградата, пазена от цял куп камери за наблюдение и въоръжена охрана, попадаш в друг Пакистан: “идеалния свят” на Бахрия таун, един от кварталите от затворен тип, където елитът и новата средна класа намират убежище далеч от атентатите и сривовете в електроснабдяването.

Колите се плъзгат меко по лъскавия асфалт, застилащ хълмовете в най-големия затворен комплекс в страната покрай насипи с невероятно зелена трева, осеяни със статуи на крави и говеда, които за разлика от реалните си събратя в останалата част на Пакистан не смущават пътното движение.

Тук виждаш клуб за езда, там - терен за голф, свръхмодерно кино, кафене с изрядна климатична система или мини зоологическа градина, която може да се похвали с “единствената черна пантера” в страната, чийто рев развеселява младите двойки, излезли на разходка. По-нататък погледът ти е привлечен от двайсетметрови копия на Статуята на свободата и Айфеловата кула, извисяващи се над “анклава”.

Противно на големите пакистански градове - пренаселени, задръстени и често доста занемарени - в това спретнато “Елдорадо”, изградено на двайсетина км от столицата Исламабад, времето сякаш е спряло.

Само преди няколко месеца Риаз, служител на висок пост в международна компания, живееше в икономическата столица на страната Карачи в Южен Пакистан. В крайна сметка обаче той замени напрегнатия живот в мегаполиса, раздиран от безпрецедента вълна от атентати и отвличания, с уютния комфорт на Бахрия таун.

В този ден той се разхожда в зоологическата градина, взел на ръце малкия си син, на когото иска да покаже тигрите. “Тук се радваме на спокойствие, но донякъде липсва оживление и няма достатъчно кафенета”, отбелязва този любител на еспресото.

След като добива популярност в САЩ през 90-те години на 20-ти век, явлението “комплекс от затворен тип” (gated community на английски) неизменно набира инерция по света. Подемът му в Пакистан обаче е отскоро, подхранван в последното десетилетие от ръста на несигурността, от атентатите с политическо-мафиотски характер и обикновената престъпност, от тежката енергийна криза, поради която населението остава без ток понякога по половин ден.

Когато в началото на миналото десетилетие започна изграждането на Бахрия таун, “тук нямаше нищо, беше джунгла”, спомня си 28-годишният Ариф Али, един от първите му жители.

Днес комплексът е населен с повече от 50 000 жители и продължава да се разраства. “Превърна се в истинска бетонна джунгла”, отбелязва шеговито Ариф, застанал на терасата си, гледаща към прясно измазаната къща на неговия съсед.

Наоколо докъдето ти поглед стига се виждат големи постройки, редуващи се на места с еднотипни едноетажни къщи с веранда, като излезли от архитектурен каталог.

В Бахрия таун, както и десетината други големи квартала от затворен тип в страната, където живеят стотици хиляди души - нищожно малцинство от около 180-те милиона пакистанци - “животът в розово” се римува с неизменно спокойствие и постоянно наличие на електричество, и като бонус - престиж.

Тези квартали са под непрекъснато видеонаблюдение, освен това се обхождат от патрули, които извеждат натрапниците, а благодарение на огромни генератори, които гълтат внушителни количества гориво, за да захранват климатици и телевизори последна дума на техниката в жилищата, спирането на тока е само далечен спомен.

Бахрия таун е също така град без кмет. Срещу местен данък компанията за недвижими имоти, която го е създала и която е собственост на милиардера Малик Риаз, продава терени, строи къщи, болници, училища, грижи се за сигурността, за електричеството, ...

Свързани новини: