Държавата се готви да дава безлихвени кредити на бизнеса

Държавата се готви да дава безлихвени кредити за бизнеса при реализацията на европроекти, съобщи в понеделник вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева на конференция за ролята на международните финансови институции и достъпа на българския бизнес до финансиране. Идеята бе обявена на фона на поискана същия ден от ИТ-сектора оставка на правителството. Предвижда се кредитите да се дават от Българската банка за развитие (ББР) за определен период от време – две, три или пет години, а лихвите по тях да се поемат от оперативна програма "Конкурентоспособност", обясни Билян Балев, изпълнителен директор на ББР. По думите му в момента се водят преговори за това с Министерството на икономиката и енергетиката. Голяма част от фирмите, които печелят проекти по оперативна програма "Конкурентоспособност", обикновено изпитват затруднения с осигуряването на съфинансирането им. Това е основната причина почти всяка пета компания да се отказва от изпълнението на проекта, сочат данните на програмата. 100 млн. евро във фонда за рискови инвестиции Възобновява се и фондът за рискови инвестиции към ББР с капитал от 100 млн. евро, а в последствие той може да бъде увеличен с още 100 млн. евро, каза Билян Балев. Фондът за рискови инвестиции съществува по закона за банката, но в момента е с нула лева капитал. Амбицията ни е с помощта на международните финансови донори този фонд да стартира със 100 млн. евро капитал, каза Балев. По думите му фондът ще даде необходимия капитал чрез акционерно участие в компаниите, в които има добър бизнес, но изпитват известни затруднения. Балев не посочи кои са тези компании, които ще бъдат подпомогнати. Акцентът в работата на ББР се измества от финансиране на големи проекти към осигуряване на финансов ресурс основно за малки и стартиращи предприятия. Отпусканите заеми за тях ще са до 50-100 хил. евро с фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита - пет години, съобщи още Балев. ББР ще има различна лихвена политика в зависимост от регионите, в който се развива бизнесът, каза той. Стратегията на банката предвижда още и създаването на експортна банка – финансиране на фирми с проекти зад граница. Приватизация през борсата Държавата ще заложи на продажба на миноритарните си пакети в Пловдивския панаир и "Български морски флот" през борсата, стана ясно още от думите на вицепремиера Бобева. Междувременно мажоритарния собственик на Пловдивския панаир Георги Гергов се обяви срещу продажбата на държавния дял. "Нека тези 49 процента, които бяха отворени за продажба по времето на ГЕРБ, да останат в държавата. Не е редно панаирът да е 100 процента частен. И в Германия не е така. Аз не седя зад продажбата на въпросния държавен дял, нека е ясно. Те все още не са на борсата, а тази стъпка е още далече", заяви Гергов в понеделник. В списъка за продажба са още държавните дялове в "Централния депозитар" и Българска фондова борса София. Миналата година листването през борсата на някои енергийни дружества събуди доста интерес. Трябва обаче да погледнем как частните предприятия да бъдат заинтересовани да участват на борсата, защото ресурсът държавата да използва борсата за приватизация вече е ограничен - не останаха държавни предприятия, каза Бобева. По думите й за оператор на борсата се търси стратегически инвеститор, който да възроди капиталовия пазар у нас. В момента тече дискусия за облекчаване листването на компании на фондовата борса. Според Бобева фактът, че много малко от компаниите са публични, е проблем за икономиката. ЕБВР е спряла финансирането във ВЕИ-проекти и молове Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) засега е спряла финансирането на проекти във възобновяеми енергийни източници и търговски центрове, като подкрепя инфраструктура, застраховане, лизинг и заеми за малки и средни предприятия. Това стана ясно от думите на Стефка Славова, директор за България в Съвета на директорите на ЕБВР. През септември 2014 г. предстои да бъде одобрена новата тригодишна стратегия за България на ЕБВР. По тази причина е важно с бизнеса още отсега да се обсъдят приоритетите, посочи Славова. Сред досегашните основни направления на ЕБвР у нас най-голям дял държат инвестициите в банки за финансиране на малки и средни фирми, но вече има отдалечаване на ЕБВР от този инструмент. Енергетиката е другият предпочитан от банката сектор. Засега е стопирано финансирането на нови инвестиции във възобновяеми енергийни източници, няма да се гледа с добро око и на проекти за търговски центрове и вериги, каза Славова. По думите й ЕБВР ще продължи да подкрепя проекти за инфраструктура, за застраховане, лизинг, за заеми за малки и средни предприятия. За 2012 г. по линия на ЕБВР са подкрепени 23 нови проекта на обща стойност 246 млн. евро. За тази година новите проекти са 17 за 169 млн. евро, като част от тях са в индустрията, търговията, агробизнеса и инфраструктурата. Последните проекти, подкрепени от ЕБВР, са на Комбината за цветни метали в Пловдив, "Приста ойл", "Тракия глас", проекти в минния сектор, за енергийната ефективност на жилища, газификация, за интегриран градски транспорт, подкрепа за външнотърговски операции. За средните фирми, които търсят акционерно финансиране или преструктуриране на дълг, има 14 действащи акционерни регионални фонда, които имат остатъчни средства от около 60 млн. евро за български малки и средни фирми, каза Славова. По думите й от тази възможност са се възползвали много малко наши фирми. Българските строителни или проектантски фирми могат да участват като изпълнители в проекти, финансирани от ЕБВР, където има отворени тръжни процедури както в страната, така и в Македония, Сърбия, Албания, в пътна и жп инфраструктура и в строителството. Към този момент участието на български фирми в такива търгове е много малко за разлика например от компаниите от Босна, каза Славова. Смяна на правилата за насърчаване на инвестициите Държавата ще преосмисли стимулите за инвеститорите и вместо да насърчава големите с изграждане на прилежаща инфраструктура, ще обърне внимание на онези, които разкриват нови работни места в изостанали региони, каза вицепремиерът Даниела Бобева. Тя отново повтори, че бюджетът не разполага с достатъчно ресурс, за да допълва големите инвестиции с 10%. "Никога бюджетът не е разполагал с достатъчно ресурс, за да предоставя по 10% на голям проект. Максималните суми, които са били изразходвани за всички стимули, са 2.5 млн. лв. Ако дойде инвеститор с 300 млн. лв, държавата трябва да му предостави 30 млн. лв. - откъде да се вземат тези пари", попита Бобева. Затова според нея стимули трябва да се дават по-скоро на инвеститори, които разкриват най-много работни места в региони с висока безработица. По думите на Бобева добре работят и стимулите с преотстъпване на социалните осигуровки, с квалификация и преквалификация на работната сила.

Прочети цялата новина

Свързани новини: