Десницата в Сърбия - нетолерантни патриоти

Дойче веле

Сръбската десница е представена главно от различни извънпарламентарни партии и многобройни десничарски организации. И докато официално регистрираните политически партии общо взето избягват екстремистки изявления, такива присъстват широко сред много активните движения и граждански сдружения, които призовават към нетолерантност и активни действия срещу всички различни - били те сексуални или национални малцинства. Специфична особеност на сръбската десница е и това, че тя не се занимава, както в някои западни страни, с въпроса за икономическите имигранти, така че в Сърбия не можете да спечелите много политически точки с приказките, че някакви чужденци ви крадат работните места. Затова пък в Сърбия продължава да бъде актуален дебатът на тема отношение към Европейския съюз и процеса на присъединяване към него.

Ако се приеме класическото деление, което важи в идеологическия спектър, в Сърбия трудно може да се открие десница в парламента, оценява за Дойче веле Джордже Вукович от Центъра за свободни избори и демокрация (ЦеСИД). В Сърбия десницата се класифицира въз основа на някакви европейски и антиевропейски позиции, тоест на прекалено национални или “анационални” позиции, казва Вукович.

“От този аспект можем да кажем, че в момента някаква десница в парламента представлява Демократическата партия на Сърбия (ДПС) според нейните политически позиции по въпроса за европейската интеграция и отношението й към тази тема, свързано с национализъм. Така че от този аспект казваме, че ДПС е десница. Трудно е да се каже обаче, че това е класическа партия на десницата в някакъв социален смисъл и ключови модели за социално преразпределение, какъвто е случаят с десницата в някои развити страни. Парадоксът на сръбската десница е именно в това, че когато се разгледат техните становища по икономически или социални програми, се вижда, че те всъщност клонят към левицата”, казва Вукович.

Той посочва, че има известен брой извънпарламентарни партии или групи, за които е характерно специално отношение към така наречените традиционни ценности. Това се отнася преди всичко за отношението към семейството, определянето на границите и държавността или негативно отношение към малцинствата, особено към сексуалните.

“За тях са характерни например антиромски настроения или сериозно дистанциране от други етнически групи, които не принадлежат към сръбската етническа общност, както и антиевропейски настроения. Важно е все пак да се подчертае, че при политическите партии изобщо не се появява негативното отношение към ромите”, изтъква той.

Може да се каже, че избирателите в Сърбия не са много наясно какво всъщност се смята за политическа десница, казва за Дойче веле Сърджан Богосавлевич, директор на агенция Ипсос-Страдежик маркетинг. Проучванията показват, че избирателите виждат и себе си, и своите партии ту като десни, ту като леви. Когато към това се добави и съществуването на различни десничарски, патриотични и подобни организации, тази бъркотия става още по-голяма, смята Богосавлевич. Все пак, въпреки видимата неопределеност могат да се направят някои оценки за това какво влияние и симпатии са си спечелили десните позиции сред избирателите, казва Богосавлевич.

“Ако се съди по рейтинга на партиите, това е около 10 процента или дори по-малко. Когато обаче става дума колко са хората, които са съгласни с някои крайнодесни становища, тогава се вижда, че границата е някъде около 20 процента, но не повече от това”, посочва Богосавлевич.

Според него, ако се опитаме да опростим нещата, може да се каже, че сръбската десница се определя преди всичко по степента на толерантност към всичко различно. При това ...

Свързани новини: