Бедността и политическата нестабилност увеличили сивия бизнес

Бедността, тежките условия на пазара на труда, пасивността на бизнеса и политическата нестабилност в страната покрай предсрочните избори и смените в държавната администрация са увеличили дела на сивата икономика през 2013 г. Това сочи представен в сряда пред журналисти доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Според него продължава практиката на укриване на обороти и неплащане на мита и акцизи. Докато в периода 2011-2012 г. е имало свиване на скрития бизнес заради силно популяризираните наказателни мерки в областта на събираемостта на приходите, през тази година постигнатият напредък е прекъснат и страната ни се е върнала на нивата на сивата икономика от 2005 и 2009 г. Най-високите индекси са регистрирани през 2002 г., откогато започва и тяхното проследяване от ЦИД. Организацията не се ангажира с точен процент на сивата икономика като цяло, защото методологията, по която я отчитат, следи определени области. През пролетта на 2013 г. обаче от организацията за картови разплащания "Виза" прогнозираха, че сивият бизнес през тази година ще е около 31 на сто от българската икономика. Скритата икономика се стимулира от слабата производителност и ниската цена на труда, обясниха от центъра. Практиката на наемане на работещи без трудов договор и на заетост по договори със скрити клаузи се е увеличила. Данните на организацията сочат, че 13.8% от населението са получили по-големи възнаграждения от посоченото в договорите им. Макар да има увеличение с около 2.4% на реалната заплата през първите две тримесечия на 2013г., производителността на труда през второто тримесечие намалява с 0.9%. Това може да е индикатор на наличие на скрита безработица, отчита докладът. Според него, тези фактори, а и високият дял младежка безработица, вероятно ще продължат да стимулират навлизането в скритата икономика в дългосрочен план. "Факт е, че България за последните 5 години след влизането си в ЕС, не показва спад в сивата икономика и нормализиране на икономиката", коментира Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" в центъра. По оценка на ЦИД от януари до септември 2013 г. бюджетът е понесъл загуби в размер на 184.2 млн. лева от невнесени социални и здравни осигуровки поради недеклариране на дохода в пълен размер или цялостното му укриване. Според анализаторите, ако тази тендеция се запази, за 2013 г. ще бъдат отчетени загуби от 245.6 млн. лв. за бюджета. Анализаторът Мартин Цанов, цитира данни, според които до 2009 г. е имало тенденция на нарастване на данъчните приходи, а след това тя намалява. През септември 2011 г. данъчните приходи са се увеличили с 11.02 процента годишно, година по-късно ръстът им е 7.89 на сто, а през септември тази година нарастването им е под 1 процент. По данни на ЕК за 2011 г. загубата за българския бюджет от неплащане на ДДС е 1.2 млрд. лева, от които една трета се пада на измамите с данъка върху добавената стойност, допълни Николай Петков от Националната агенция по приходите, който участваше в пресконференцията. Данните показват разликата между прогнозираните доходи от ДДС и реално събраните. От Центъра за изследване на демокрацията отчетоха още тревожни данни за пазара на труда - безработицата през тази година достига 12.9 процента, като се запазва и дори увеличава делът на трайно безработните и на младежката безработица. Регистрираната дефлация от 0.7 процента през август тази година показва, че икономическата криза продължава и дава отрицателен ефект върху данъчните приходи, сочат още данните. Анализаторите препоръчаха повишаване на електронните услуги, предоставяни от администрацията, както и електронното администриране на процедурите за обществени поръчки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: