БОРКОР няма да бъде закриван

Правителството на БСП и ДПС е решило да запази проекта БОРКОР в същия му вид без да орязва бюджета и щата му, съобщиха за Mediapool от ръководството на центъра. В началото на септември управляващите обявиха намерението си да закрият БОРКОР, да съкратят част от персонала му с цел намаляване на разходите и да превърнат това, което е останало от него, в звено на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Около два месеца и половина по-късно се разбира, че тези намерения са зарязани, а от БОРКОР са убедили правителството, че могат да свършат добра работа. По непотвърдена информация роля е изиграл и натискът на Европейската комисия за запазване на центъра, който започна като проект на ГЕРБ с подкрепата на германското правителство.   Огромният проблем при работата на БОРКОР досега бе, че ръководството му и неговите създатели в лицето на ГЕРБ, не успяваха да обяснят точно какво ще се върши. В същото време бе отделен солиден програмен бюджет от 18 милиона лева за 4 години (2011 – 2014 година включително). Избухнаха серия от скандали – получаване на значителни бонуси за персонала, отправяни бяха и заплахи срещу медиите, които пишеха за тях.   Ръководителят на проекта Елеонора Николова дава знак, че тази непрозрачна политика на БОРКОР може и да се промени в бъдеще.   "Можем съвсем убедено да кажем, че центърът се запазва като инструмент за извършване на политика за превенция на корупцията. Смятаме, че трябва да извършваме тази си дейност с подкрепата на гражданското общество, неправителствения сектор и медиите", коментира Николова пред Mediapool.   Ръководството на центъра обяснява, че смисълът на неговото съществуване е да се правят анализи на законодателството с цел откриването на "слаби места", които биха улеснявали корупцията по високите етажи на властта. Всичко това се случва със специално създадената компютърна система на БОРКОР.   Целта е високата корупция   От системата се очаква да "изплюе" камъчето къде се крие корупцията през анализ на проблемните закони и подзаконови актове, а те да бъдат променени или да не се приемат изобщо. Резултатите се обобщават от специален екип от анализатори. Крайната идея е превенция на корупцията, т. е. предпоставките за нея да бъдат елиминирани още преди извършването на предполагаемото престъпление. Отделно БОРКОР трябва да дава и модели за решение на проблемите с т. нар. "висока корупция".   Ръководството на БОРКОР хвали своята система като непробиваема за външна намеса. Няма как някой служител на своя глава да подмени данни, така че "корупционен" закон да бъде изкаран от системата като "чист от корупция". Проблемът обаче е, че "музиката" се поръчва и плаща от правителството, което внася законопроектите за обсъждане в Народното събрание. Каква полза би имал някой министър да даде за проучване в БОРКОР свой законопроект, за да му върнат доклад, че той е очевидно "корупционен"?   Според Елеонора Николова БОРКОР е получил ясни гаранции от управляващите, че подобен род намеса няма да има. "Ние винаги сме съзнавали, че този инструмент за превенция може да работи само извън политическия натиск и конфликта на интереси. Ние сме 100% съхранени от това политиката да дава отражение върху анализите", обяснява тя.   "Ако обществото види, че мерките, които предлагаме, имат човешка и икономическа логика, то тогава общественият натиск върху институциите ще ги накара да ги приемат в пълното им измерение. През подзаконовите нормативни актове най-лесно се изкривява средата. Дори и законът да е преписан от добре работещ закон в друга европейска държава, то през подзаконовите актове той може да бъде напълно изкривен. Отделно регламенти се правят и за съответната личност, която би имала полза от тях", коментира Николова. Тя дава пример с последния проект за Закон за електронното управление, в който е имало една "чисто корупционна глава".   "Малко се разшумяхме и тази глава изчезна. Беше интересен социален експеримент", допълва Николова.   Задължителен тест на законите   Елеонора Николова вярва, че БОРКОР ще бъде натоварен с много повече работа през 2014 година. Тя съобщи, че е получила гаранции от управляващите, че всеки законопроект на Министерския съвет от 2014 година нататък ще минава за анализ през БОРКОР. Това ще се случи чрез промяна в устройствения правилник на МС.   "Това е най-сериозната мярка. Ще ни се даде възможност да предлагаме заменящи мерки, ако законопроектите не издържат тестовете", декларира Николова. А дали тези мерки ще бъдат приемани? В БОРКОР са решили да правят своите доклади публични, а управляващите да бъдат поставени под обществен натиск да приемат предлаганите мерки срещу корупцията.   Първият голям тест за БОРКОР бе през 2012 година, когато центърът направи анализ на действащата нормативна база за обществените поръчки. Тогава електронната система за анализ на центъра все още не бе изградена и проучванията са правени ръчно. Резултатът бе изработването на нов модел за провеждането на обществените поръчки http://borkor.government.bg/bg/page/437 , който не бе приет от ГЕРБ и все още не е приет от новите управляващи.   Малка част от модела е интегриран в проекта за промени в Закона за обществените поръчки, защото се предвижда въвеждането на електронни търгове. Самият законопроект не е даден за тестване в БОРКОР с оправданието, че се налагат спешни промени. В този смисъл заявката управляващите да използват центъра за превенция на корупцията все още остава в сферата на добрите намерения.   Спестяване на 20% корупция   Според БОРКОР, ако управляващите въведат целият модел за управление на търговете и поръчките, то ще се постигне увеличаване на ефективността им с 20 процента. Годишно през обществените поръчки в България се разпределят около 5 милиарда лева. От БОРКОР твърдят, че използването на техните модели биха довели до това същите поръчки да се изпълнят за 4 милиарда лева. Спестеният милиард ще бъде използван по предназначение за данъкоплатците, а не да се разпределя през корупционните практики.   Елеонора Николова обяснява, че вече е постигната договореност с правителството целият модел за обществените поръчки да бъде въведен през 2014 година в един сектор, за да се докаже неговата ефективност. Това ще е здравеопазването. Защо обаче да не е примерно енергетиката?   "Енергетиката е много важна област и ние сме готови да работим по нея. В същото време обаче провеждането на електронни търгове и въвеждането на електронен каталог на услугите може да стане по-лесно и по-бързо, когато стоките са стандартизирани. Здравеопазването е система, която е в по-голяма степен готова за това. Сега събираме цялата необходима информация специално за сектора и ще адаптираме нашия модел. След въвеждането му ще видим колко точно се спестява в рамките на година", обяснява Николова.   Задължителното електронно правителство   С БОРКОР или без него, България трябва да изпълни европейските директиви и до средата на 2016 година целият оборот на документи в държавната администрация трябва да става по електронен път.   "Много е важно да разпишем електронните обществени поръчки сега, защото в България нещата се случват малко по-бавно и по-трудно. Ако кажем, че преминаваме от хартия на електронна платформа за правене на обществени поръчки, то ние само прехвърляме корупция от хартия на компютър. Да, вярно е, че ще има повече видимост, но това няма да реши проблемите", коментира Николова.   Отчетът на БОРКОР показва, че от юни 2011 година, когато е преведен първият транш по сметките на центъра до края на юни 2013 година са изхарчени 8.1 милиона лева. От тях 2.3 милиона са за издръжка на администрацията, а 5.8 милиона лева са за изграждането на компютърната система за анализ. През 2014 година са предвидени нови 5 милиона лева.

Прочети цялата новина

Свързани новини: