Въпреки отказа на Албания САЩ ще доминират на Балканите

в. Нова Македония

Масовите протести през 1999 г. против плановете на НАТО да използва Македония като логистика за своите нападения срещу Югославия на Слободан Милошевич не дадоха плод. Правителството в Скопие изпълни исканията на мощния Запад. Същото бе и когато САЩ си избраха място край скопското Кале за изграждането на новото посолство. Протестираше се, събираха се подписи, но накрая през 2005 г. бе подписан договорът за продажба на земята. Подписа го тъкмо Пол Уолърс, тогава като и.д. посланик.

Това са само два примера, а иначе това отношение на балканските държави към Запада, особено към САЩ, е обичайно. Според мненията на експертите някои местни власти не виждат само стратегически партньор и съюзник във Вашингтон, но дори патрон, който трябва да се слуша и на когото не трябва да се противопоставят.

И всичко това бе прекъснато на най-неочакваното място - в Албания, особено като се знае, че албанският фактор в региона е най-силен съюзник, дори и длъжник на САЩ, и максимален поддръжник на американските интереси.

Албанският премиер Еди Рама в петък стана първият балкански лидер през последните години, който изправен пред интересите на САЩ и исканията на местната общественост, реши да каже “не” на Вашингтон във връзка с плановете за унищожаване на сирийското химическо оръжие на албанска територия.

Рама в началото бе поддръжник на идеята, обещавайки, че Албания ще бъде добре възнаградена, но докато растеше съпротивата на гражданите и протестите ставаха все по-масови, той промени становището си. САЩ приеха отговора и обявиха, че ще го зачетат и от тях не се очаква допълнителен натиск.

Какво ще означава този ход на премиера на Албания?

Дали това ще бъде изолиран случай, знаейки, че все пак става дума за много чувствително нещо - химическо оръжие, или пък това ще означава край на балканската сервилност към Вашингтон и към западния фактор изобщо?

Албанските и македонските експерти смятат, че нещата отсега нататък сигурно ще бъдат различни в това отношение, но само до известна степен, те няма да бъдат диаметрално противоположни на това, което бяха досега.

Анализаторите коментират, че политиците в региона обикновено са безпомощни да се противопоставят на плановете на Запада, дори и когато те са против местните интереси. В албанския случай това е още по-силно, като знаем, че албанско-американските връзки са по-здрави от тези между САЩ и която и да било съседна държава, включително и Македония.

Досегашният опит показва, че държавите в региона са неспособни да се противопоставят на западния интерес, особено когато става въпрос за Съединените американски щати. Това само потвърждава факта, че американският фактор в региона е особено подчертан и решен да преследва своите интереси без оглед на реакциите на местната общественост, казва анализаторът Ристо Никовски, който сред другите функции, които е извършвал, е бил и македонски посланик в Тирана. Подобно становище, в общ смисъл, има и Гледис Гипали, изпълнителен директор на Европейското движение за Албания.

Тук има проблем с манталитета и с обществото. Обикновено властите не са изправени пред силни реакции от гражданите дори и за спорни решения, свързани с желанията на Запада. Смята се, че властите ще вземат най-доброто решение. Но следващия път ще трябва да предвидят реакцията на обществеността преди да вземат окончателното решение, обяснява Гипали. Когато има власти, които сами поставят своите държави във втора категория в отношенията с по-могъщите, обикновено искреният и разумен граждански отпор отива залудо, независимо от това, че в ...

Свързани новини: