Обещанието за безлихвени кредити за бизнеса е преждевременно

Безлихвените кредити за бизнеса, обещани от вицепремиера по икономическо развитие Даниела Бобева в началото на седмицата, засега са само идея. Имаме въпроси за усвояването на средствата към Европейския инвестиционен фонд относно инициативата "Джеръми", защото не сме доволни от темпото. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е готова да инвестира в мецанин фонда, но заради политическата нестабилност иска да го управлява в следващите десет години. Програма "Конкурентоспособност" е номер едно в усвояването на средствата, като за тази година вече сме изпълнили прогнозата си. През новия планов период бюджетът на програма "Иновации и Конкурентоспособност" е 1.192 млрд. евро, от които безвъзмездната помощ е 1.07 млрд. евро. Средствата се разпределят в два основни приоритета, за да бъдем гъвкави и да няма непрекъснати искания до Брюксел за промени в програмата. Средствата за финансов инженеринг се намаляват тройно спрямо сегашния програмен период, като искаме управлението им да бъде поето от български банки. Преди това обаче те трябва да докажат, че умеят да управляват финансови инструменти. Това казва в интервю за Mediapool зам.-министърът на икономиката и енергетиката Юнал Тасим. Вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че по програма "Конкурентоспособност" ще бъдат отпускани безлихвени кредити, с които да се осигури съфинансирането на европроектите. Има ли възможност тази идея да бъде реализирана? Тази идея е прекрасна. Би било много добре да се реализира във вида, в който е представена, но засега, подчертавам дебело, това не е разработено. Преди един месец имах среща с ръководството на Българската банка за развитие (ББР). Помолих ги да ми покажат и докажат, че ББР може да разработва финансови инструменти за следващия планов период. Те обещаха до две седмици да представят концепцията си по този въпрос. Вече един месец такава концепция не е представена. Затова малко сме изненадани от представянето на идеята за безлихвени кредити за бизнеса. Засега това е само една възможност, която към момента обаче все още не е разработена. По-големият въпрос е дали български банки могат да разработват финансови инструменти и така да помогнат на българския бизнес. Какъв е отговорът на този въпрос? Краткият отговор е, че това е само идея. През този програмен период финансовите инструменти се изпълняват по инициативата "Джеръми", като процесът се администрира от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и той управлява отпуснатите по програма "Конкурентоспособност" 349 млн. евро. Този инструмент се води като най-успешния по програмата, защото по документи средствата са усвоени изцяло. По същество обаче имаме доста сериозни въпроси към ЕИФ. Какви са те? Има много успешни реализации по инициативата "Джеръми" като инструментите за подпомагане на стартиращи компании, както и гаранционния фонд. Проблемът е обаче, че все още голямата част от 349 млн. евро не са усвоени. Тези средства могат да бъдат усвоявани до 2015 г. и към момента няма риск, но все пак това ни притеснява. Фондовете за рисков капитал и мецанин не са започнали реално да работят, защото все още не са набрали необходимия капитал. В мецанин фонда от програма "Конкурентоспособност" са отпуснати 30 млн. евро. Фонд-мениджърът трябва да набере още 30 млн. евро. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) би участвала с 15 млн. евро, но иска да управлява фонда в следващите 10 години. Основният аргумент на ЕБВР за това искане е, че политическата нестабилност в България не дава сигурност за вложението им. Този аргумент според нас обаче не е много сериозен, защото ще се управляват средства, насочени за българския бизнес. Надяваме се до месец да вземем решение дали ще се съгласим с условията на ЕБВР. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че за периода 2014-2020 се планира значително намаляване на средствата за финансов инженеринг и се планира управлението на парите да се поеме от БРР. Становището на правителството е, че бюджетът на сегашните финансови инструменти трябва да бъде намален от сегашните 349 млн. евро до стотина милиона евро. Вицепремерът Зинаида Златанова разпореди пълен одит на плащанията по оперативните програми заради проблемите с "Околна среда" (ОПОС). При проверката е излязъл един проблемен проект по "Конкурентоспособност". Какви мерки предприемате в тази насока? Не знам нищо за този проект, никой не ми е докладвал. Означава ли това, че подчинените ви крият и от вас документи, както се оплакват други министри? Не знам какво означава, но ме изненадахте и това повече няма да се повтори. Мерките са разписани. Програма "Конкурентоспособност" няма такъв проблем, какъвто има "Околна среда". Напротив, имахме желание да помогнем на ОПОС, защото нашата програма е най-успешната от всички. Идеята беше да поемем около 50 млн. евро от ОПОС, които са под риск от загуба в края на годината, защото имаме нужда от допълнителни средства, за да финансираме проекти за иновации, които са много добри. Прехвърлянето на средства трябваше да стане до 30 септември, но инициативата ни за съжаление не успя. Защо са необходими допълнителни пари за иновации? Според данните в системата за еврофондовете ИСУН усвояването на средствата за тях е най-слабо - едва 12%. В момента приключваме оценките по последната открита мярка за иновации за 45 млн. евро. В същото време са подадени проекти за 280 млн. евро. Интересът е огромен. Има много добри проекти, но конкуренцията е жестока. Целта ни беше поне още 50 млн. евро от ОПОС да бъдат прехвърлени, за да бъдат успешно усвоени от българските дружества. Според данните в ИСУН все още не е договорен целият бюджет по "Конкурентоспособност" и към момента са ангажирани 85% от средствата. В същото време правителството взе решение да се направи наддоговаряне по програмите с 10%. Какъв е проблемът да не се случи това? Проблемът е, че сме в режим на правилото n+2 (n е ангажираният бюджет за съответната година, който трябва да бъде усвоен най-късно до две години след това – бел. ред.). За тази година планът за усвояване на средствата беше изпълнен още в края на септември и няма риск от загуба в края на годината. Вече са разплатени над 220 млн. лв. Така че за 2013 г. ние ще преизпълним плана за плащания по програмата, като по този начин ще си помогнем за следващата година, когато трябва да усвоим двойно повече пари – 440 млн. лв. Затова искаме да помогнем на колегите по другите оперативни програми, които изпитват трудности. Освен това в момента правим преглед на всички договори в изпълнение, за да се направи точен анализ. Шестте регионални звена имат задача да се срещнат с всяка компания и да дадат информация каква е вероятността да изпълнят проектите си, финансирани по "Конкурентоспособност". Така ще можем да предвидим дали има отпадащи проекти, за да може освободеният ресурс да бъде договорен. В момента тече прием на документи по схемата за технологична модернизация на бизнеса за 50 млн. евро до края на годината. Целта беше да се стимулират малките и средни предприятия, но със завишените изисквания за оборот – 150 хил. лв. за микро и 300 хил. лв. за малко предприятие, това няма как да се случи. Фирми се оплакаха, че този критерий е силно завишен в условията на финансова криза и на практика им се орязва достъп още на входа. Защо бяха поставени такива високи прагове? Много се гордеем, че успяхме да намерим средства за текуща модернизация на малки и средни предприятия. Това е най-чаканата мярка от бизнеса. Успяхме да осигурим тези допълнителни 50 млн. евро с разделянето на две фази на проекта за изграждането на газовата връзка със Сърбия. Относно критерия за оборот зависи какво искаме. Една фирма с десет пъти по-малък оборот каква модернизация може да извърши? Винаги ще има спор относно прага за оборот. Проблемът е, че имаме само 50 млн. евро и за два месеца направихме и невъзможното да осигурим тези средства, за да пуснем схемата.   Освен тази схема другата отворена е за енергийна ефективност, която е още от времето на ГЕРБ и нямаше почти никакъв интерес на бизнеса към нея. Остават ли рискови 150 млн. евро по нея? Енергийната ефективност започна при много слаб интерес. Той обаче се засили в началото на септември. Проблемът беше, че бизнесът няма добри условия за финансиране от банките. Фирмите преработиха проектите си и броят на кандидатите рязко се покачи. Средствата са за 150 млн. евро, а заявките вече са за 230-240 млн. евро. Причината е, че управляващият орган на програмата е написал такива насоки, че на практика асистентът - Техническият университет в София, не може да откаже проект. Той може да го връща пет, десет, 20 пъти, докато проектът стане годен за финансиране. Това сега може да се окаже голям проблем, защото няма възможност да се отхвърли един проект. Затова сега фирмите са много, а срокът за кандидатстване беше удължен до 31 януари 2014 г. Планирате ли да отваряте нови процедури през този програмен период? Нови със сигурност няма да отваряме. Много е възможно прегледът на договорите да покаже, че може да увеличим парите за иновации. Планираме да използваме и ДДС-то по проекта "София Тех парк", който проект трябва да се реализира до 2015 г. На теория всичко по проекта за високотехнологичен парк е прекрасно. Сроковете са много строги, няма много луфтове и ако има дълго оспорване на тръжните процедури, проектът може да стане рисков заради ограниченото време. По този проект все още остава нерешен един основен въпрос – за държавната помощ. Аз не получих убедителен отговор и аргументи от ръководството на "София Тех парк" защо при стартирането на проекта не е била поискана от Еврокомисията нотификация за допустимост на тези разходи. Знам че се правят усилия, но пренотификацията не е факт и все още не може да се каже, че този проект е възможен със средства по европейската програма. Това е причината и досега по него да не е платено нито едно евро. Готова ли е новата оперативна програма "Иновации и Конкурентоспособност" за 2014-2020 г. и какво предвижда? Основният проблем на сегашната програма "Конкурентоспособност" е лошото планиране. Затова хвърляме огромни усилия, за да не допуснем тази грешка отново. Когато поех програма "Конкурентоспособност" имаше идея осите да бъдат намалени от пет на четири. Ние решихме обаче да има две основни оси, за да има оперативност и гъвкавост. Така се избягва искането за непрекъснати нотификации от Брюксел. Във всяка една от осите ще има по един финансов инструмент. Общият бюджет на програмата е 1.192 млрд. евро заедно, от които безвъзмездната помощ е 1.07 млрд. евро. Първата ос на програмата е с работно име "Предприемачество, експортен и производствен потенциал" и е заложен бюджет от 739 млн. евро безвъзмездна помощ плюс още 110 млн. евро национално съфинансиране. Тези средства се разпределят по няколко основни тематични цели, като акцентът е иновации. В България все още има неразбиране по този въпрос, но само с иновации може да се направи качествен скок. По тази причина те са основният приоритет на новата оперативна програма. Отделно планираме да обучим българския бизнес да може да кандидатства по новия инструмент "Хоризонт 2020", който е с бюджет от 83 млрд. евро за научнотехническа и развойна дейност. Тези средства се управляват директно от Брюксел. Втората ос на програмата е "Зелена и ефективна икономика" с бюджет от 265 млн. евро. За техническа помощ са предвидени 39 млн. евро. Решихме финансовите инструменти да не са в отделен фонд, а да бъдат разпределени в двете оси, за да отговорим по-добре на очакванията на бизнеса. Искаме управлението на финансовите инструменти да се реализира от български банки. Има идея това да е ББР. Ние обаче не можем да поставим една банка над друга. Затова този въпрос трябва да се уреди чрез промени в Закона за ББР. Другият вариант е да се обявят конкурси за избор на обслужващи банки. Все още обаче не съм видял българските банки да имат готовност да управляват финансови инструменти. Затова ми предстоят срещи с Българската банка за развитие и с Асоциацията на банките. Докъде стигна идеята фирмите да получават ваучери за иновации след 2014 г.? Това е само идея, която трябва да бъде облечена в нормативни документи. Подобна идея за ваучери има и за финансирането на участие в изложения и панаири, а бизнесът да реши в кои да участва. Има логика в това. Сега целта обаче е да приключим преговорите с Брюксел по одобрението на програма "Иновации и конкурентоспособност". Означава ли това, че от 2014 г. новата оперативна програма ще заработи реално? Нашите прогнози са през лятото да стартираме първите схеми, но още е рано да се каже кои са те.

Прочети цялата новина

Свързани новини: