Политическата криза е риск, но предсрочните избори няма да я решат

Най-голяма заплаха пред сигурността на страната е кризата в Близкия изток, а вътрешната "обществено-политическа" криза е "втори генератор" на рискове с висок потенциал. Това се посочва в доклада на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, изнесен пред Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) в сряда. В документа се правят чисто политически изводи, сред които – предсрочните избори няма да решат политическата криза, протестите насочват обществената енергия в грешна посока и други подобни. Индиректно се посочва, че настоящите управляващи не са "причина" за вълната от протести в обществото. "Една от основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острото политическо противопоставяне. Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведе до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект", се казва в експертния анализ. Той на практика повтаря тезата на управляващите от БСП и ДПС, че протестите се поддържат от поведението на ГЕРБ, което цели противопоставяне в обществото. Йовчев и неговият екип смятат, че до "ескалацията на напрежението в обществото се стига по различни поводи, но причините са едни и същи и те са възникнали назад във времето". Поводите - като високите сметки за ток през февруари и назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - не са споменати. Вместо това като причина за политическата се посочват: "Изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите". Посочва се още, че "агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото". Протестиращите – "спонтанни" и "мотивирани" Анализът прави и опит да структурира протестиращите по признаците "спонтанни" и "мотивирано протестиращи". В него се казва, че "спонтанните" търсят промяна в процесите на държавното управление, докато "мотивираните" не са определени. За сметка на това се казва, че техният брой нараства. Техните организатори вероятно преследват политически цели, се допълва в анализа. "При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели", се казва в доклада. Така обществената енергия често се насочвала към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до решаване на проблемите. Предсрочните избори не могат да бъдат цел сами по себе си "Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна", е един от изводите в анализа. Споделя се виждането, че съществува реален потенциал за разширяване и задълбочаване на обществено-политическата криза. Докладът посочва, че възможностите на държавата да намали рисковете пред сигурността на страната вследствие на тези две кризи са силно ограничени. "Управлението на кризата основно може да се сведе до “damage management” (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото", се казва в доклада. Според доклада на Йовчев единственият начин да се излезе от политическата криза е да се постигне консенсус между партиите по основни национални приоритети, за които да се търси и широка обществена подкрепа. "Анализът на всички реални сценарии води към извода, че обществено–политическата криза рано или късно ще навлезе във фаза на разрешаване. Разликата е във времето и цената, която обществото трябва да плати. Необходими са незабавни действия", се казва в документа. Йовчев уточнява, че докладът няма стратегическа насоченост и цялостен поглед, а разглежда единствено проблеми, които към настоящия момент в най-висока степен влияят върху способностите на страната да постигне устойчиво състояние на национална сигурност. ЕС нямаше готовност, ние също По отношение на бежанската вълна анализът повтаря вече споменавани рискове – възможност за изпадане в хуманитарна криза заради невъзможността на България да се справи с наплива от бежанци. Тя от своя страна води до увеличаване на здравните рискове пред населението, има риск от навлизане на екстремисти, криминални престъпници, риск пред социалната система и изблици на ксенофобия. По отношение на кризата в Близкия изток, докладът също повтаря вече изказвани тези на управляващите. В него се казва, че в момента ЕС няма готовност да управлява ефективно ситуацията с бежанците, защото няма изградена единна система за тяхното интегриране. Докладът допълва, че от една страна ЕС насърчава бежанците да търсят закрила в Европа, а от друга - някои държави поемат непропорционално техния поток, което създава рискове. Един от тези рискове е възможността да настъпят трайни промени в структурата на засегнатите общества. Докладът отбелязва, че България е заварена неподготвена, защото не разполага с необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на нарастващия бежански натиск.

Прочети цялата новина

Свързани новини: