Особено е мерзко нещо премислено да претендира за спонтанно, за да неутрализира или да затъмни неспиращия от юни протест. Властта избира все по-абсурдни начини да удържа все по-разклатените си позиции и да натрапва несъстоятелното си присъствие. Ей тъй – напук на всичко. Явно залогът е твърде висок, щом так держать. Докога, защо и по какъв начин – така се питах и през есента на 1996. Тогава агонията продължи още няколко месеца. Но корените й – отровни и неизтръгнати, обещават отново „светло“ бъдеще. „Кръстът е забит в живо тяло“, писа някога Ботев. Но не е ли и днес така? Кръстът е забит в нашето тяло. Казват ни, че е здравословно. Че по-добре не може да бъде. Че е отговорно да понасяме и да търпим, докато се забива все по-дълбоко. Така че - да ...