Лъскавият Дубай иска печалба от ислямските стандарти

Ройтерс

От козметични средства до настаняване, от пътувания до паста за зъби, съобразяването с религиозните принципи е голям бизнес в мюсюлманския свят, а Дубай, който е по-известен с пищността и разточителното харчене, отколкото с мюсюлманското учение, вижда възможност в тази ниша.

Емирството организира първото в света методично настъпление, за да печели от стоките и услугите “халал”, като определя световните стандарти за тях и дава сертификати в случаите, когато които тези стандартите са покрити.

През януари дубайският шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум обяви плановете си да превърне емирството в център на “ислямска икономика”. Идната седмица Дубай ще бъде домакин на конференция по темата, която се очаква да привлече над 2000 официални лица, бизнесмени и потребители от цял свят.

Това може да звучи като агресивна реклама за град, в който алкохолът и банските са важни в живота на неговите чуждестранни жители и милиони туристи, посещаващи го всяка година, но емирството, което вече е най-големият финансов център на Залива и търговско средище, може и да разполага с бизнес качествата и международните връзки, за да се справи успешно със задачата.

Всъщност може да успее точно заради космополитната си култура. Стандартите, установени в по-строгите страни като Саудитска Арабия, могат да бъдат по-трудно приети в по-либералните общества като Малайзия. Дубай може да се окаже в най-добри позиции за намирането на един среден вариант, който да бъде приемлив за по-голяма част от 1,6 милиарда мюсюлмани.

“Дубайската икономика зависи от запазването на съвместното съществуване на религиите”, посочи Джим Крейн, научен сътрудник в института за обществена политика Бейкър към университета Райс в САЩ и автор на “Градът на златото: Дубай и мечтата за капитализъм”.

“Това прави Дубай идеално място за тестване на халал стандартите. Ако стандартите са твърде рестриктивни и са в конфликт със социални свободи, те биха могли да навредят на бизнес,” допълни той.

Халал

Преди десет години терминът “халал “, арабска дума, означаваща “разрешен”, се отнасяше главно за храната на мюсюлманите.

Все по-често тя се използва и за описание на редица продукти и услуги, включително висша мода, тоалетни принадлежности, лекарства, хотели и туризъм, развлечения и образование.

Пасти за зъби и медицинските продукти по стандартите халал не съдържат алкохол или животински компоненти от забранени източници, като свине, или говеда, заклани по несъответстващ начин. Халал модата означава дрехи, които са едновременно скромни и модерни.

За жените, струпани около щанд в лъскав дубайски мол, един лак е привлекателен с това, че е “дишащ” - пропускащ влагата и кислорода, така че човекът, който си го е сложил, може да измие ръцете си, както се изисква преди молитвите. “Толкова дълго чаках за такъв продукт,” посочи Мая Елсакхауи, египтянка малко над 30-те, живееща в Дубай.

“Сега мога да съм с лак без да нарушавам вярванията си и да засягам молитвите си,” допълни тя.

Засиленото внимание към продуктите халал до известна степен може да се дължи на нарастващата набожност в част от мюсюлманския свят. За някои хора това стана потребителска тенденция, насърчена от компаниите, които рекламират новите продукти, за да стимулират търсенето.

Никой не знае каква част от разходите на мюсюлманския свят ще стане халал, но доклад, който ще бъде оповестен идната седмица от Thomson Reuters и DinarStandard, нюйоркска консултантска компания, която се е съсредоточила върху мюсюлманските пазари, оценява мюсюлманските потребителски разходи за храна и начин на живот на общо 1,62 трилиона долара през 2012 година.

“Истинското развитие и голяма възможност, е това, че сега халал е част от начина ...

Свързани новини: